Франк Хърбърт: Месията на Дюна

— Нашият приятел Едрик намеква — поясни Сцитал, — че въпреки цялото си обучение в рафинирано лукавство две бене-гесеритски вещици не са опознали истинската полза от измамата.

Мохайъм се завъртя и зарея поглед по хладните хълмове на своя роден свят, света на Бене Гесерит. Започва да осъзнава, че въпросът е жизнено важен, досети се Сцитал. Добре. С Ирулан обаче нещата не стояха така.

— С нас ли си или не, Сцитал? — запита Едрик. Очичките му бяха като на хищно зверче.

— Не става дума за моята вярност — каза Сцитал, без да изпуска Ирулан от поглед, — Вие се питате, принцесо, дали си е струвало да прекосите толкова парсека и да поемете огромния риск?

Тя кимна.

— Нима сте дошла, за да си разменяте баналности с някаква човекоподобна риба или да спорите с шишкав тлейлаксиански лицетанцьор? — продължи Сцитал.

Тя отстъпи от цистерната на Едрик, тръскайки с досада глава, за да прогони натрапчивия мирис на меланж.

Едрик използва момента, за да подхвърли в устата си меланжово хапче. Храни се с подправката, диша я, навярно и жаждата си утолява с нея, мислено отбеляза Сцитал. И това бе разбираемо, тъй като подправката повишаваше прозорливостта на щурманите, правеше ги способни да управляват корабите на Сдружението из космоса при свръхсветлинни скорости. С избистрено от подправката съзнание те откриваха онази линия от корабното бъдеще, която заобикаля заплахата. Сега Едрик надушваше по-друга заплаха, ала пророческата му патерица не можеше да я достигне.

— Мисля, че идването ми е било грешка — каза Ирулан.

Светата майка отвори очи и пак ги затвори със странно движение на клепачите, почти като влечуго.

Сцитал отклони погледа си от Ирулан към цистерната, подканвайки принцесата да сподели мнението му. Знаеше, че в нейните очи Едрик е отвратителна фигура — предизвикателен взор, леко потръпващи сред газа чудовищни ръце и нозе, вихрушки от оранжеви пушеци около тялото. Тя непременно щеше да си помисли за сексуалните му навици, да се зачуди колко ли странно би било съвкуплението с подобна твар. Сега ги делеше дори генераторът на силови полета, който пресъздаваше за Едрик космическата безтегловност.

— Принцесо — каза Сцитал, — поради присъствието на Едрик пророческият взор на вашия съпруг не може да се натъкне на някои събития, включително и сегашното… поне така се надявам.

— Така се надявате — повтори Ирулан.

Светата майка кимна, без да отваря очи.

— Дори посветените в ясновидството едва разбират неговата същност — каза тя.

— Аз съм навигатор от Сдружението и владея Силата — обади се Едрик.

Светата майка отново отвори очи. Този път погледът й се впиваше в лицетанцьора с присъщата за бене-гесеритките напрегнатост. Преценяваше всичко до най-дребната подробност.

— Не, света майко — прошепна Сцитал. — Не съм толкова наивен, колкото изглеждам.

— Ние не разбираме тази Сила на второто зрение — каза Ирулан. — Едно е важно. Едрик твърди, че моят съпруг не може да вижда, да узнава или да предсказва в сферата на влияние около някой навигатор. Но докъде се простира тази сфера?

— Във вселената има хора и явления, за които научавам само по резултатите от действията им — отвърна Едрик, без да открехва тънката черта на рибешките си устни. — Знам, че ги има тук… там… някъде… Както теченията се завихрят по дирята на подводните създания, тъй и ясновидецът завихря времето. Случвало се е да разбирам къде е бил съпругът ви; никога не съм го виждал пряко — нито него, нито хората, които искрено споделят целите и идеалите му. Това е булото, което посветеният хвърля над верните си спътници.

— Ирулан не е твоя вярна спътничка — каза Сцитал и изви очи към принцесата.

— Всички знаем защо заговорът трябва да протича само в мое присъствие — отсече Едрик.

Извисявайки гласа си в тоналност, с която се обозначаваше инструмент, Ирулан произнесе:

— Очевидно и от вас има полза.

Вижда го такъв, какъвто е в действителност, помисли Сцитал. Добре!

— Бъдещето е глина, която тепърва ще се вае — каза той. — Запомнете тази мисъл, принцесо.

Ирулан се вгледа в лицетанцьора.

— Хора, които споделят целите и идеалите на Пол — промълви тя. — Значи плащът му закриля някои от неговите свободни легионери. Виждала съм го да изрича пророчества пред тях, чувала съм как упоено крещят за своя Махди, за своя Муад’диб.

Досетила се е, че се намира пред съда, помисли Сцитал, че тепърва ще бъде изречена присъдата, която може да я пощади или погуби. Вижда какъв капан сме й заложили.