Франк Хърбърт: Месията на Дюна

Разговаряха на езика мирабхаса — снопчета от смекчени съгласни и преливащи се гласни звуци. Чрез него най-добре се изразяваха едва доловимите емоционални тънкости. След миг Едрик, щурманът на Сдружението, отвърна на светата майка със словесен реверанс под формата на саркастично сумтене — великолепен образец на високомерна учтивост.

Сцитал се вгледа в пратеника на Сдружението. Едрик беше само на няколко крачки от него, увиснал сред оранжевия газ в контейнера си. Контейнерът пък стоеше в центъра на прозрачния купол, който бене-гесеритките бяха изградили за срещата. Пратеникът имаше удължено, отчасти човешко тяло с плавници на нозете и грамадни ципести ветрила вместо ръце — същинска риба в някакво странно море. От клапаните на цистерната му излитаха бледи оранжеви облачета, наситени с дъха на подмладяващата подправка меланж.

— Поемем ли по този път, ще загинем от глупостта си!

Говореше четвъртата личност в залата, потенциален член на съзаклятието — принцеса Ирулан, съпруга ( но не и жена, напомни си Сцитал) на техния общ враг. Тя стоеше край цистерната на Едрик — висока, руса красавица, облечена в пухкава роба от кожа на син кит и шапка от същата материя. На ушите й искряха златни клипсове. Държеше се с високомерието на аристократка, ала нещичко в гладката мекота на лицето издаваше самообладание, типично за възпитаница на Бене Гесерит.

Изоставяйки нюансите на езика и лицата, мисълта на Сцитал се насочи към особеностите на местоположението. Около купола се простираха хълмове, проядени от топящия се сняг, който отразяваше петнистата влажна синева на дребното бледосиньо слънце, увиснало в зенита.

Защо тъкмо това място? — запита се Сцитал. Бене Гесерит рядко се осланяше на случая. Например откритото разположение на купола: някое по-нормално и затворено помещение би предизвикало у представителя на Сдружението клаустрофобична нервност. Неговите психически задръжки бяха естествени за човек, роден и прекарал целия си живот в открития космос.

Но да се изгради куполът специално за Едрик… сякаш подчертано сочеха с пръст неговата слабост.

„А мен с какво ли са ме взели на прицел“, зачуди се той.

— Няма ли да добавиш нещо от свое име, Сцитал? — запита светата майка.

— Искате да ме въвлечете в тая глупава схватка? — осведоми се Сцитал. — Чудесно. Става дума за потенциален месия. Срещу такъв човек не се нанася челен удар. Иначе мъченичеството му ще ни погуби.

Всички се втренчиха в него.

— Това ли е единствената опасност според теб? — изхриптя светата майка.

Сцитал сви рамене. За тази среща си бе избрал мазно кръгло лице с веселяшки черти, глуповато провиснали пълни устни и топчесто тяло на шишко. Сега, докато оглеждаше съзаклятниците, му хрумна, че е направил идеален избор — може би инстинктивно. От всички присъстващи само той можеше да променя облика си в широка гама от лица и телосложения. Беше човек-хамелеон, лицетанцьор, и сегашният му вид подвеждаше останалите да го подценяват.

— Е? — подкани го светата майка.

— Наслаждавах се на тишината — каза Сцитал. — По-добре да отминем с мълчание взаимните вражди.

Светата майка неволно се отдръпна и Сцитал разбра, че тя преоценява първите си впечатления от него. Всички тук бяха преминали през най-задълбочено обучение в изкуството прана-бинду и умееха да упражняват над нервите и мускулите си контрол, какъвто малцина бяха постигали. Но лицетанцьорът Сцитал бе надарен с мускули и нервни връзки, които другите изобщо не притежаваха, плюс рядката дарба симпатико — имитаторско прозрение, чрез което можеше да се превъплъти не само по облик, но и духовно в образа на всеки срещнат.

Като я поизчака да довърши преоценката си, Сцитал добави:

— Отрова!

Изрече думата с подчертано глуха тоналност, подсказваща, че само той разбира тайния й смисъл.

Представителят на Сдружението се размърда и гласът му прокънтя от лъскавата сфера, кръжаща край цистерната над главата на Ирулан:

— За психическа отрова говорим, а не за телесна.

Сцитал се разсмя. В езика мирабхаса смехът можеше да попари жестоко противника и сега лицетанцьорът прилагаше с пълна сила тази възможност.

Ирулан се усмихна одобрително, ала светата майка криеше едва доловим гняв в ъгълчетата на очите си.

— Престани! — изграчи Мохайъм.

Сцитал престана, но сега вече бе привлякъл вниманието на всички — безмълвно вбесеният Едрик, бдително гневната света майка и развеселената, но озадачена Ирулан.