Франк Хърбърт - Дюн (Том трети)

Пфу! Не бива да вземаш решенията си на тази основа. Не го ли чу? Не мисли, направи го. Ще избереш ли лекия път? Нима трябва да си тъжна, само защото си се сблъскала с неизбежното? Ако виждаш единствено това, ограничи се с усъвършенстване на породата!

Върви по дяволите! Защо постъпваш така с мен?

Как постъпвам?

Караш ме да чувствам себе си и бившите си сестри по този начин…

По кой начин?

Проклета да си! Знаеш какво имам предвид!

Бивши сестри, така ли каза?

Ой, колко си лукава.

Всички свети майки са лукави.

Никога не спираш да поучаваш!

Това ли правя?

Каква наивница съм била! Питам те за истинската ти цел.

Знаеш го толкова добре, колкото и аз. Чакаме човешкият род да навлезе в зрелостта. Тиранът само му предостави време, а днес хората имат нужда от грижи.

Какво общо може да има Тиранът с болката ми?

Ей, глупава жено! Пропадна ли на теста с Агонията?

Знаеш, че не!

Тогава престани да се препъваш в очевидното.

Ах, кучка такава!

По-добре е — вещица. А двете са за предпочитане пред курва.

Единствената разлика между „Бин Джезърит“ и почитаемите мами е видът на пазарището. Ти надяна брачен хомот на нашето Сестринство.

Кое наше Сестринство?

Грижите се за разплод с лице към властта. Тогава има ли разлика в сравнение…

Мурбела, не изопачавай! Дръж очите си отворени само за оцеляването.

Но не ми разказвай, че не сте си служили съзнателно с властта.

Просто временни пълномощия за управление на хора , които трябва да оцелеят.

Пак с това оцеляване!

Сестринство, което се грижи за опазване живота на другите. Както омъжената жена, която носи и ражда деца.

Да, всичко се свежда до създаването на потомство.

Ето решението, дето вземаш за себе си — семейство и онова, с което то те обвързва. Какво друго може да ти даде радост и щастие в живота?

Мурбела започна да се смее. Свали ръце от лицето си, отвори очи и видя пред себе си Белонда, която я наблюдаваше.

— Една нова света майка винаги се поддава на изкушението — каза Бел. — Имам предвид — да си побъбри с Другите Памети. С коя беше сега? Дар ли?

Мурбела потвърди с кимване.

— Не хващай вяра на нищо, което идва оттам. То е голям набор от знания, но трябва сама да направиш преценка.

Точно с думите на Одрейди. Гледай с очите на мъртвите отдавна отминали сцени. Абсолютен сеир!

— Можеш да се губиш с часове — продължи Белонда. — Самоограничавай се. Внимавай къде си стъпила. Следи пулса на времето.

Ето, почва се отново! Миналото, наложено върху днешния ден. Колко богато е всекидневието с Другите Памети!

— Ще отмине — продължи Белонда. — След време започва да омръзва като дълго носена дреха. — Тя остави някакъв доклад пред старшата света майка.

Стара дреха! Пулсът на времето. Къде си стъпила… Толкова много, казано в няколко идиоматични израза.

Мурбела се облегна назад в стола-люлка, загледана в доклада на Белонда, когато внезапно се сети за израза на Одрейди: Кралицата-паяк в средата на паяжината . Сега тази паяжина е поокъсана, но в нея продължават да попадат полезни за смилане неща. Дръпваш някоя сигнална нишчица и Бел пристига тичешком, зяпнала нетърпеливо и изпълнена с вкусни предчувствия. А сигналните думички са „Архивна служба“ и „Анализ“.

Оглеждайки Белонда в такава светлина, старшата майка осъзна колко мъдро я е използвала Одрейди с еднакво ценните й минуси и плюсове. Когато изчете доклада, Белонда стоеше на същото място, без да е променила с нищо типичната си поза и поведение.

Мурбела вече си бе дала сметка, че тя гледа на всички, които я търсят или викат при себе си, като на неотговарящи на изискванията същества, лекомислено посягащи към архива и затуй обречени да бъдат поставени на място. Но не показа с нищо, че се забавлява, докато използваше даденостите на Белонда. При нея трябваше да се пипа много внимателно. Да не се губи нищо от положителните й качества. Стоящият сега на масата й доклад бе от сбито представени уместни доводи. Беше изложила същността на позицията си с няколко щриха, напълно достатъчни за извеждане на заключителната част.

— Забавляваш ли се, когато ме викаш? — попита Белонда.

Станала е по-наблюдателна! Наистина ли съм я повикала ненужно? Без много думи, Бел винаги знае кога има нужда от нея. Тук казва, че сестрите ни трябва да са образци на смирение. Старшата майка може да бъде всичко, което има желание или потребност да представлява, но това не се отнася за останалата част от Сестринството.