Франк Хърбърт - Дюн (Том трети)

Изкушаваше я мисълта да попита за децата си, но щеше да бъде изтълкувано в разрез с установените порядки на „Бин Джезърит“. Може би по-късно…

Веднага след завръщането си тя се погрижи за Дънкан, с което силно смути почитаемите мами. В това отношение те се оказаха на нивото на „Бин Джезърит“: „Защо се налага специално отношение към някакъв си мъж?“

Вече не беше нужно да остава на кораба, но той отказа да го напусне:

— Предстои ми да събера цяла мисловна мозайка. Има нещо, което трябва да бъде на мястото си при необичайно поведение и готовност за предугаждане на нечии планове. Длъжен съм да открия границите на изпитанието. Точно това липсва. А аз знам как да го намеря. Влез в съзвучие с развоя на събитията. Не мисли, направи го.

Просто нямаше смисъл. Тя зачете желанието му и отстъпи въпреки видимата промяна у любимия й. Прие като предизвикателство постоянството на новия Дънкан. С какво право демонстрираше почти самодоволство? Не… Беше нещо друго. По-скоро усещането за хармония с някакво решение. Което той отказваше да сподели!

— Вече се примирих с нещата. Остава и ти да направиш същото.

Видя се принудена да приеме думите му като становище за нейното поведение и действия.

В първото утро след завръщането си тя стана на разсъмване и влезе в работното помещение. Облечена в червената роба, седна на стола на старшата света майка и повика Белонда.

Бел остана права до края на масата. Тя знаеше. Планът като цяло се оказа ясен при самото му изпълнение. Одрейди бе оставила част от дълга на нейните плещи. Следваше мълчание, за да бъде направена сметка как трябва да се плати той.

Със служене на тази старша майка, Бел! Ето как ще платиш. Занемаряването на дейността на Архивната служба във връзка с последните събития не ще ги представи в подходяща перспектива. Необходими са действия.

Най-после дойде мигът, когато Белонда заговори:

— Единствената криза, която си струва да се сравнява с настоящата, е появата на Тирана.

Мурбела реагира остро:

— Бел, дръж си езика зад зъбите, освен ако имаш да предложиш нещо полезно!

Светата майка прие спокойно укора (нетипично за нея):

— Дар бе предвидила някои промени. Това ли е очаквала?

— По-късно ще преработваме старата история — смекчи тона си. — Главата да бъде приета като уводна.

— Лоша новина — очевидно предишната Белонда се завърна.

Мурбела разпореди:

— Въведи първата група. Бъди внимателна. Всички са в Съвета на височайшата почитаема мама.

Бел излезе, за да изпълни нареждането.

Знае, че имам пълното право да заема поста. Всички го знаят, между другото. Няма нужда от гласуване. Няма място за гласуване!

Бе дошло времето за изпълнение на историческия политически акт, който бе научила от Одрейди:

Трябва да изглеждаш значима във всичко. Не бива да се обвързваш с незначителни решения, освен ако не се отнася за обикновените спокойни действия, които се наричат „проява на благоразположение“ и са запазени за онези люде, чиято преданост може да бъде спечелена.

Всяко възнаграждение идва отвисоко. Неподходяща за „Бин Джезърит“ политика, но… влизащата сега в работното помещение група познаваше много добре нещата около Покровителката — височайша почитаема мама; а на същата група предстоеше и задължението да приеме „новите политически потребности“. Временно. Винаги бе временно, особено с почитаемите мами.

Бел и наблюдателите-вардияни знаеха, че тя ще бъде заета дълго време с отделяне и преподреждане. Дори с доста подобрения си от „Бин Джезърит“ капацитет.

От всички ще се изисква крайно голямо внимание. А най-важен бе острият и прозорлив, но кокетно втренчен поглед, изпълнен с невинност.

Ето какво губят почитаемите мами, а ние сме длъжни да го възстановим; преди да се слеят с фона, които „ни“ принадлежи.

Белонда въведе Съвета и се оттегли безшумно.

Мурбела почака, докато всички се настанят по местата си. Шарена пасмина: някои видимо петимни да стигнат до върховната власт; седналата оттатък Анжелика предразполагащо се усмихва, други са в очакване (още дори не смеят да се надяват), но гледат да се докопат до нещо, каквото и да е то.

— Сестринството ни предприе глупашки действия — бе отсъдата на Мурбела, която мигом набеляза гневно реагиралите присъстващи. — За малко да убиете гъската!

Не я разбраха. Ето защо тя им разказа притчата. Изслушаха я с дължимото внимание, дори когато добави: