Франк Хърбърт - Дюн (Том трети)

Големите очи на помощницата вече не бяха входна врата към душата й. Сега те напомняха екраниращи прегради, които доказваха, че вече знае как да препречва пътя на опипващите погледи; бяха все още леко оцветени в синьо, но то скоро щеше да придобие онази плътност, която идваше след изпитанието с Агония. Момичето беше почти албинос, така че отпадаше като възможност за генетична линия в целенасоченото размножаване. Доказателството идваше от кожата й — бледа и опръскала с лунички. Кожа, наподобяваща нещо с прозрачна повърхност. Просто погледът ти преминава през нея и се спира на намиращото се отдолу — розова и напоена с кръв плът, оставена без защита на пустинното слънце. Само тук, на сянка, Уали можеше да изложи обвиващата я чувствителна повърхност на преценката на питащи и търсещи очи.

Защо пък тази ще ни нарежда какво да правим?

Защото аз съм убедена, че тя най-добре може да свърши онова, което предстои да бъде сторено.

Шийена захапа разсеяно сандвича, насочвайки отново вниманието си към пясъчния пейзаж. Един ден цялата планета ще бъде такава. Друга Дюн ли? Не… Подобна, но различаваща се от нея. Колко ли такива светове създаваме в една безкрайна вселена? Безсмислен въпрос.

Сякаш по прищявка на пустинята в далечината се появи някаква малка черна точка. Светата майка присви очи. Орнитоптер. Точката бавно започна да расте, след което отново се засмалява. Оглежда пясъка в четирите посоки. Наблюдава и търси.

Впрочем какво създаваме тук наистина?

Докато продължаваше да гледа приклекналите дюни, тя почувства обземащото я високомерие.

Малки човеко, погледни моето творение и изгуби надежда.

Създадохме го ние — аз и сестрите ми.

И ти ли?

— Чувствам, че става по-сухо от жегата — каза Уали.

Шийена кимна. Нямаше какво да отговори. Отиде до голямата работна маса, за да използва дневната светлина за детайлно проучване на разгърнатата там топографска карта със забодени флагчета и зелена нишка от габърчета.

Веднъж Одрейди я бе попитала:

„Наистина ли я предпочиташ пред прожекция?“

„Изпитвам необходимост да я докосвам.“

Старшата майка хареса довода й.

Прожекциите омръзват. Премного далече са от действителността. Не можеш да пипнеш с пръст изображението на предаван образ и да кажеш: „Ще слезем ей там.“

Защото пръстът, поставен в подобно изображение, е просто пръст във въздуха.

Очите никога не са достатъчни. Тялото трябва да почувства своя свят.

Шийена долови острата миризма на мъжка пот — мускусен аромат, съпътстващ напрегнатите усилия. Вдигна глава и видя смугъл млад мъж, застанал на входа в арогантна поза и също толкова нахално изражение на лицето.

— Ой, Уали — засмя се той, — мислех, че си сама. Ще намина по-късно.

Един пронизващ поглед към Шийена, след което мъжът си тръгна.

Има много неща, които тялото трябва да почувства, за да ги разбере.

— Защо всъщност си тук, света майко? — попита помощницата. Ти, която си толкова заета с работата на Съвета, какво търсиш насам? Не ми ли вярваш?

— Дойдох да разбера какво мога да направя според Мисионария. Те виждат оръжие в митовете за Дюн. Милиарди се молят в мое има: „Светата Шийена, която разговаря с Раздвоения Бог.“

— Милиарди не е точно число — рече Уали.

— Но то измерва силата, която сестрите ми виждат в мен. Онези богомолци вярват, че съм умряла с Дюн. Превърнах се в „мощен дух в пантеона на потиснатите“.

— Повече от мисионер ли?

— Уали, какво може да се случи, ако се появя в този очакващ свят с пясъчен червей до мен? Силата, скрита в подобна възможност, изпълва някои от сестрите ми с надежда, но и с лоши предчувствия.

— За лошите предчувствия ми е ясно.

Наистина. Религиозната присадка, която Муад’Диб и синът му Тиранът вселиха в нищо неподозиращия човешки род.

— Защо дори в мислите си се спират на подобна възможност? — продължи да настоява Уали.

— Ако бъда взета като опорна точка, помисли какъв лост ще им трябва, за да поместят цял един свят!

— Но как биха могли да контролират подобна сила?

— Ето къде е проблемът. Нещо, за което нестабилността е толкова присъща. Религиите никога не представляват реално контролиран обект. Въпреки това някои сестри мислят, че могат да се прицелят в религия, съградена около мен.

— А ако целта не си струва усилията?

— Според тях женските религии проникват на по-голяма дълбочина.

— Наистина ли? — Въпрос, зададен към източник от висш порядък.