Когато индианецът отново го нападна, той не се остави да го хване, а започна да се бие с юмруци.
И веднага доби видимо надмощие. Точните удари се стоварваха върху корема и под брадата на индианеца, който започна да отстъпва към ръба на скалата. Той разбра, че за него борбата придобива неблагоприятен обрат. Тогава събра всички сили и най-неочаквано се нахвърли върху бялото момче. След малко, сплетени отново в убийствена прегръдка, те се търкулнаха до самия ръб на върха. Томек, доведен до крайност, удари с глава индианеца в лицето, дръпна се с цяла сила и изведнъж усети, че краката му губят опора. Няколко секунди противниците се олюляваха върху остро отсечения зъбер. Ръката на индианеца се впи в гърлото на Томек. Той отново напрегна сили, за да отблъсне нападателя, и изведнъж двамата полетяха надолу по покрития с камъни стръмен склон.
Сплетени в ожесточена борба, двете тела паднаха върху един каменен блок.
II
Белият и червеният брат
Томек изпищя от болка, но нито за миг не загуби съзнание. Когато се търкаляха по зъбера, той се притисна силно в противника си и благодарение на случайността в момента на падането върху камъка индианецът се намери под него и с това го запази от пряк удар в скалата. Томек усети ужасни болки в ръцете, които прегръщаха противника. След доста дълго време той успя с най-голямо усилие да освободи кървящите си ръце. Кожата по тях беше напукана и ожулена. Изшипя от болка, когато се опита да раздвижи пръстите си. За щастие това бяха само повърхностни наранявания, за които почти веднага забрави, като видя лежащия неподвижно червенокож.
Разтревожен, Томек се наведе над безчувствения навай. Тънка струичка кръв се стичаше изпод отпуснатата върху камъка глава. Томек я повдигна внимателно. Кожата на главата отзад беше разкъсана, но сплетените плитки коса сигурно бяха намалили силата на удара, защото черепът, изглежда, не беше засегнат. Томек внимателно разгледа покритото със синини тяло на червенокожия. Не откри никакви по-сериозни рани. Само глезенът на десния крак беше започнал да губи формата си и да отича.
Томек бързо съблече остатъците от ризата си и я разкъса на ленти. С една от тях привърза силно кървящата глава на безчувствения индианец, а след това започна да бинтова подутото стъпало. Индианецът глухо простена.
— Виждаш ли докъде я докара! — измърмори Томек. — Кой дявол те накара да посягаш на живота ми?
Индианецът продължаваше да лежи неподвижно. Томек трескаво започна да обмисля как да помогне на ранения си противник. От върха ги отделяше десетметрова стръмна стена, а за да слезе долу, трябваше да мине по остро отсечен, осеян с камъни скат.
Без да се колебае, Томек сложи индианеца на дясното си рамо така, че главата му бе откъм гърба, а краката му висяха отпред на гърдите и внимателно слезе от скалата върху планинския склон.
Слизането не беше лесно. Томек трудно намираше сигурна опора за краката си. Ту се свличаше с лавина дребни камъни, ту приклякваше, докато накрая го налегна страшна умора. На няколко пъти трябваше да сяда, за да си поеме дъх. Индианецът лежеше отпуснат на неговия гръб и все повече му тежеше. Томек обаче не мислеше за себе си. Не обръщаше внимание на собствената си умора и рани. Стискаше зъби и цялото му внимание беше съсредоточено върху все още безчувствения противник. Най-после, след тежки усилия, Томек успя да слезе в подножието на планината.
Сложи индианеца на земята. Намери един голям яйцевиден кактус. Изчисти с ножа си бодлите му, отряза го от дебелото стъбло и го занесе при навая. Разрязването на кактуса беше работа за един миг, извади сочното му месо и започна да го изстисква върху лицето на индианеца.
Мина доста време, докато по лицето на навая преминаха спазми, предизвикани от силна болка. Той отвори очи, но като видя наведения над него Томек, пак ги затвори. Накрая индианецът се пробуди и впи поглед в лицето на бялото момче.
— Е, най-после дойде в съзнание — обади се Томек и се помъчи да се усмихне.
— Ти ме победи, не ме щади, доубий ме! — прошепна наваят.
— Изглежда, че зъл дух е влязъл в тебе — ядоса се Томек. — Не мога обаче да разбера защо посегна на живота ми, а сега искаш да стана убиец!
— Шерифът Алан те е изпратил да ме следиш…
— Какви глупости приказваш! — извика Томек. — Никой не ме е накарал да те следя и съвсем не съм те победил. Исках само да разгледам околностите от мексиканска страна и затова дойдох на тоя самотен връх, където случайно те срещнах! Но се чудя ти защо ме нападна. Едно обаче е сигурно — бихме се като две наперени петлета. Паднахме от ръба и ти си удари главата о една скала. Ето така изглежда тази моя „победа“.
Читать дальше