Алфред Шклярски - Томек на военната пътека

Но като започна да обмисля положението си, веднага изостави тая мисъл.

Отстъплението пред самотния, вероятно беззащитен индианец би приличало на страхливост. В никакъв случай той не можеше да допусне това. Та нали не е от страхливите! Какво от това, че в безлюдно място се е натъкнал на индиански следи? А може би това е ковбой, който работи у някой фермер? Може би е търсел изгубен добитък, а върхът на планината е отличен наблюдателен пункт. Освен това Томек разсъди, че ако избягва срещите с индианците, никога няма да изпълни задачата, възложена му от Хагенбек. Шерифът Алан, както всички възрастни хора, сигурно малко преувеличава опасностите, които дебнат на границата. Необходимо е само да бъде предпазлив и всичко ще бъде добре.

Успокоен, Томек заведе коня си сред кактусите. Намери място, обрасло тук-таме с трева, и там завърза мустанга за клона на един чаен храст. После си оправи колана със закачения на него кобур с револвер, за да може лесно да го извади всеки миг, и се върна на пътеката. Без да губи време, той тръгна по следите на неподкования кон. След четиридесет-петдесет крачки следите се отклоняваха от пътеката и се губеха в чаените храсти. Няколко метра по-нататък Томек откри следи от мокасини 9 9 Мокасини (англ.) — меки обуща без токове, носени от индианците. .

Томек свирна тихо.

„Моят индианец е направил същото, което сторих аз преди малко. Затова най-напред ще разгледам неговия кон“ — си каза той.

В това време сякаш като отклик на Томековите мисли откъм крайпътните храсти се разнесе пръхтене. Изглежда, индианският кон беше го усетил. Томек внимателно разгърна храстите. Видя нисък, дорест мустанг с бели петна на задницата. По индиански обичай вместо седло имаше чердже с цветни шарки, придържано с дебел ремък, привързан около предницата на коня. Поводите не бяха препъхнати през юздата без мундщук, а само вързани под долната челюст. Томек знаеше, че червенокожите управляват конете си с крака, а поводът им служи само за спиране. От юздата висеше аркан, привързан за един храст.

Томек внимателно разглеждаше шарките на индианското „седло“. Подобни беше му показвал шерифът Алан като навайска ръчна изработка. Нима тоя индианец е от племето на наваите? Това предположение разтревожи малко Томек. Доскоро още се носеха по цял свят имената на наваите и апахите, защото никое индианско племе не е толкова безумно смело и кръвожадно в борбите с белите, както тия синове на аризонската пустиня.

Мустангът остреше уши, пръхтеше силно, удряше с копита в земята, сякаш искаше да предупреди своя господар. Томек бързо се оттегли на пътечката и започна внимателно да разглежда следите от човешки стъпки. Техните размери показваха, че индианецът не е още мъж. Окуражен от това откритие, Томек тръгна внимателно към върха.

След половин час той стигна на плоско отсечения връх, като за прикритие му служеха чаените храсти и кактусите. Тук вече пътеката се губеше сред огромните камъни. Томек се скри зад един от тях. С поглед той търсеше индианеца, но като не го видя, придвижи се към южния ръб на върха. Стъпваше тихо и внимателно, за да не събори някой камък. Съвсем наблизо, на самия хребет, се издигаше огромна продълговата плоска скала. Томек погледна нагоре и замръзна на мястото си. От скалата висяха два крака, обути в мокасини.

Момчето затаи дъх, за да не привлече преждевременно вниманието върху себе си. При предишните си експедиции той беше се запознал с тайните на разузнаването и преследването. Поотмести се малко по̀ надясно. Индианецът лежеше по корем на опасния каменен блок. Взираше се във вълнистата степ оттатък границата. Отзад на главата му, забучени в преписка, стърчаха три малки орлови пера.

Томек се огледа наоколо. Сега забеляза една стара пушка, подпряна на близкия камък. Изглежда, индианецът не предполагаше, че тук може да срещне някого, щом беше оставил оръжието си. Бялото момче хитро се усмихна. Толкова много се говори за изключителната бдителност на индианците, а той успя да се приближи незабелязано до навая.

Томек реши да изненада младия индианец. Седна безшумно на земята. Чудеше се кого или какво дири толкова с очи индианецът в степта. Той проследи направлението на неговия поглед; гледаше на юг, но освен разни видове кактуси по вълнообразната равнина нищо не можеше да се види. Накрая, отегчен от чакане, каза високо на английски:

— Ще ми каже ли младият червен брат какво интересно вижда в степта?