Теодора Тодорова: Уроци по граматика

— Хайде, авер да отидем да изпразним мехурите! Стига си се тъпкал с култура!

— Само да довърша този ред.

— Какво е Смартли?! — Чарли се опитваше да види през решетките.

— Английска граматика!

— Охо, what a surprise 2 2 What a surprise (англ.) — Каква изненада ! Направо съм шашнат!

Смартли не каза нищо. С бавни и малко неумели движения изписа нещо на къс хартия, постави го в устата си и се доближи до решетката, така че Чарли и Бил да можеха да му сложат нашийника. После щом изщрака отключващия механизъм на клетката, гъвкаво скочи на пода и се остави да бъде воден към изхода.

Бе още доста хладно за една априлска вечер и двамата мъже зъзнеха. Смартли не обръщаше внимание на температурата, само козината му беше леко настръхнала в сравнение с друг път.

Когато се отдалечиха на достатъчно разстояние от входа, Бил бръкна в джоба си и напипа спринцовката. Хвърли поглед на Чарли, леко му кимна с глава и после каза на животното—

— Аверче трябва пак да сложим ваксината. Няма как знаеш, правила.

— Знам, знам, Били — Смартли беше ниско приклекнал на задните си лапи — освен това ти пипаш дори по-леко от каките от лабораторията.

— Ей, страшен си — Бил се усмихна смутено и измъкна спринцовката — хайде обърни се.

— Ей сега. Преди това искам да ви дам нещо — и изплю от устата си късчето хартия.

Чарли се наведе и вдигна олигавената книжка с едната си свободна ръка. Беше намачкана и на топка.

— Какво е това?!

— Малка изненада — каза Смартли — за после…

— Добре, добре. Когато се върнем в лабораторията ще го прочета. Сега да сложим инжекцийката, а?! — Бил искаше да приключи колкото се може по-скоро.

— Играем пак на покер, а аверче?! — козината на Смартли бе вече съвсем настръхнала.

— Какво?! — Бил погледна към Чарли, после към иглата в ръката си.

— Ами пак се опитваш да ме бъзикаш! Лъжец — ревна Смартли и в същия момент с един огромен скок измъкна дръжката на нашийника си от ръцете на Чарли и се шмугна в тъмния храсталак.

За момент останаха като попарени. После гняв и изненада изпълниха телата им. Бил ревна с пълно гърло—

— Простак. Копелето се измъкна!

— Ами да беше го държал ти, като си толкова умен!

— Стига си дрънкал, какво ще правим сега?!

— Отиди и вземи два фенера, пушките и отиваме да го търсим. Не може да се измъкне от параметъра на градината. Трябва да го пипнем преди да са дошли другите, че ако Смартли се раздрънка… ще го…

— Ще го… и двамата, знам, но вместо да даваш заповеди ела и помогни!

— Мама му стара… мама му стара…

И двамата хукнаха към лабораторията…

Вече два часа обикаляха в градината. Няколко пъти им се беше сторило, че дочуват шумолене на съчки зад гърба си, но светлината на фенерите им не беше открила нищо. Вече се намираха в най-задънената част на парка. След малко знаеха, че щеше да се наложи, ако не открият скоро Смартли да предупредят охраната… и съответно цялата история да се размирише толкова силно, че щяха да им трябват противогази… и нова работа, естествено.

Бил го болеше бузата ужасно, там където го беше шибнала клонката. Чарли премести пушката в другата си ръка и бръкна да извади носна кърпа, че носа му от студа течеше като пролетна река. Докато ровичкаше усети нещо още влажно в дланта си. Измъкна полека хартиената топка. Беше листчето, което му беше дал Смартли. Опита се полека да го развие и насочи светлината на фенера към него.

— Какво има пък сега?! — Бил вече почти крещеше. Бяха му изгорели батериите на търпимостта.

— Листчето, хартията, която ми даде Смартли… Има нещо написано.

— Какво по дяволите е драскал?!

— Не знам, не се вижда много… олигавено е… написано е с латиница… ngry…

— Какво пелтечиш?! Дай да видя — Бил се приближи и освети и той парчето — Това първото едно „ A“ или едно „ U“ е?!

— Де да знам. Струва ми се, че е имало още някаква буква отпреде — Чарли се взираше внимателно — какво четеше преди да го изведем?!

— Май каза английска граматика — Бил потръпна от студ — нали си цар на английския, а, да те видим!

— Мама му стара, Били… Ако е „А“… сме го загазили, здравата! — Чарли се озърна внимателно.

— Защо, какво значи?! — усети, че и него го погва страхът.

— Ами… ами на английски Angry 3 3 Angry (англ) — сърдит, ядосан значи… значи ядосан…

— Боже, сигурен ли си?! Копелето трябва да ни е адски ядосано… Значи ни е чул?! — Бил вече трепереше здраво не само от студ.

— Света Дево, Били… Забравих да ти кажа… Не се сетих, че… аз го научих и да чете от устните на хората — Чарли беше на ръба да ревне.