Мариана Тинчева-Еклесия - Денят на второто рождение

До 1990 г. не вярвах в съществуването на живот и разум извън нас. Бях сигурна, че онези, които говорят за необичайни явления и невидими гласове, са с отклонение от нормалното. Не вярвах, че петричката ясновидка Ванга може да има знание за събитията, които са се случили или ще се случат, без тя да е техин свидетел — откъде ще ги гледа? Как да повярва човек в добрите чудеса и любовта на Твореца, като вижда околния свят, изпълнен с болести, конфликти, войни, егоизъм?… Въпреки това през 1992 г. реших да търся Христос — тук, там, където говорят и вярват в Него; при онези, които очакват да получат помощ или откровение свише… През есента ме приеха в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и само след месеци започнах да чувам край себе си гласове от невидимото. Как да споделя с ближните си, щом вече бях сигурна, че необичайните явления са плод на болестен човешки разум? Нещо повече: открих бързо, че гласът, който говори, знае какво се случва навсякъде, по всяко време; знае всички значителни и маловажни събития. Понякога личното ми очакване се различаваше от неговото предупреждание, затова изговарях на глас: „Ти си лукав лъжец!“… Но в крайна сметка по-вярната информация оставаше онази, съобщена от него.

На 8 януари 1994 г. сутринта дълго не станах от леглото. Взех Новия завет, започнах да чета за изпит, но към девет часа очите ми се затваряха. Положих книгата върху себе си без да заспивам и ненадейно под клепачите ми се появи кръг с ярка светлина, подобна на слънцето. След миг в кръга видях кръст, а около него летеше гълъб. След секунди гълъбът и кръстът изчезнаха, за да отстъпят място на отворена книга. Виждах я с очите си, а съзнавах, че е някъде далече в небесата. Ненадейното й появяване настъпи със звук, подобен на морзовата азбука, която не познавах, а в съзнанието ми свръхинстинктивно се изписаха текстове от свещени книги. Когато и кръгът, и книгата изчезнаха, под затворените ми клепки блесна екран, подобен на цветен телевизор. Виждаха се много хора, облечени простовато, с калпаци, с вили и тояги; те прииждаха от улицата на Народното събрание в София и се отправиха към „Св. Александър Невски“. Влязоха в храма, тръгнаха към олтара, негодуваха, питаха нещо свещеника, но той им каза, че не може да направи нищо. Бях сред всички, разбирах ги, помолих свещеника да им помогне, а той отново отговори, че не е в състояние да промени събитията, да изпълни желанията им. По късно чух висок глас, който уточни: „Църквата не може да отмени силата и волята на Бога!“… Кадърът се смени: в екрана се появиха средновековни, островърхи къщички, огряни от светлина; приличаха на детска приказка и чух своя глас да изговаря на немски: „Майне мутти“ /прев. моята майка/. Изненадах се, че друг говори вместо мен и разбрах, че ще видя тези къщички с очите си наживо в Германия. В този момент пътуването до Германия ми звучеше абсурдно — едва събирах стотинки за билети в градския транспорт, че да замина зад граница?… После млад мъж в автобус каза със спокоен глас: „Братя и сестри, молете се!“… След това видях нова съвсем различна сцена — седим си със Симеон Сакскобурготски на една маса, мълчим, гледаме се. На масата няма нищо; аз съм отегчена и разочарована, а край нас е притенциозно. По това време ставаше дума този известен българин в Мадрид да се върне в страната ни, за да помогне в политиката на демокрация… После видях много хора, които се веселят, мъж в расо, когото не познавах и чух глас: „Рим, папата.“ — с уточнение, че папа Йоан Павел Втори ще дойде в България… После видях обгорена земя, дим, пушек, паника. Имах чувство, че това се случва далече от мен в пространството и времето, но изпитвах тревога, исках неприятното известие да спре. После чух глас: „Светът днес не е същият, той е бил и ще бъде същият, но днес светът не е същият.“… После притвор на храм с надпис от Откровението на Св. Йоан Богослов. След около половин час екранът на „телевизора“ се изключи така ненадейно, както неочаквано се беше появил пред очите ми.

Колкото повече мислех за този случай, толкова по-малко разбирах какво означава, защо го видях? До навършените мои 44 години подобно чудо не бях преживяла. Следващите три дни бях замаяна от очакване „екранът“ отново да се отвори, но това не се случи… На 12 януари отивах на вечерна служба в храма „Св.