Чарлз Дикенс: Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)

Издание:

Чарлз Дикенс. Посмъртните записки на клуба Пикуик

Избрани творби в пет тома. Том 1

Английска. Второ издание

ДИ „Народна култура“, София, 1982

Преводач: Ирина Калоянова Василиева

Редакционна колегия: Владимир Филипов, Жени Божилова, Леда Милева

Водещ редактор: Людмила Евтимова

Редактор: Красимира Тодорова

Художник: Филип Малеев

Художник-редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Йордан Зашев

Коректори: Грета Петрова, Наталия Кацарова

ДИ „Народна култура“ — София

Дадена за набор: януари 1982 г.

Подписана за печат: март 1982

Излязла от печат: май 1982 г.

Формат 84×108/32

Печатни коли 65,50.

Издателски коли 52,50.

УИК 52,73

Литературна група — ХЛ.

ДПК „Димитър Благоев“ — София

G. M. Travelyan, „English Social History“, 1946, p. 466.

Karl Marx, „The English Middle Class“ in „Marx and Engels on literature and Art“, Moscow, 1976, p. 339.

T. A. Jackson, „Charles Dickens, The Progress of a Radical“, 1939, p. 15.

„Marx and Engels on Great Britain“, Moscow, 1953, p. 157.

В. Ленин, цитирано от Ю. В. Ковальова в „Литература Чартизма“ в „Антология Чартисткой литературы“, 1956, стр. 3.

A. Kettle, „An Introduction to the English Novel“, v. I, p. 84

Kettle, p. 84.

G. M. Young, „Victorian England. Portrait of an Age“, 1963, p. 24

Т. Holme, „Introduction“, „Sketches by Boz“, 1978, pp. VI, VII.

John Forster, „The Life of Charles Dickens“, p. 91

Уилям Хогарт (1697–1764) — прочут английски график-сатирик. — Б.а.

F. Engels, „The Condition of the Working Class in England“, „Marx and Engels on Britain“, p. 321.

„The Condition of the Working Class in England“, p. 322.

„The Condition of the Working Class in England“, p. 322.

Kettle, pp 117 — 118.

George H. Ford, „Dickens and his Readers“, 1965, p. 40.

Ernest A. Baker, „The History of the English Novel“, vol. VII, 1930, p. 255.

Вж. И. М. Катарский, „История английской литературы“, под редакцией И. И. Анисимова, т. II, выпуск второй, 1955, стр. 198.

Edgar Johnson, „Charles Dickens, His Tragedy and Triumph“, 1952, p. 312.

Johnson, p. 313.

J. Hillis Miller, „Charles Dickens. The World of his Novels“, 1965, p. 93.

Ford, p. 44

Цитирано от Г. В. Анинкин и Н. П. Михальская, „История английской литературы“, 1975, стр. 279.

Jackson, p. 134

Lionel Stephenson, „The English Novel“. A „Panorama“, 1966, p. 312.

Вж. Анинкин и Михальская, стр. 288.

R. D. McMaster, „Introduction to Little Dorrit“, 1969, p. IX.

McMaster, p. X

Jackson, p. 29

Johnson, p. 989

Jackson, p. 196

Jackson, p. 204.

K. J. Fielding, „Charles Dickens. A Critical Introduction“, 1965, pp. 231–232.

Humphrey House, „The Dickens World“, 1961, p. 58.

Пожизнен заместник-председател; член на «Пикуик» клуб. — Б.а.

Председател, член на «Пикуик» клуб. — Б.а.

Предградия на Лондон.

Казано в пикуикски смисъл — обида, казана на шега.

Пинта (напит.) — около половин литър.

Фалшиви пари.

Ешафодът на Чарлс I е бил издигнат до самата стена на двореца Уайтхол; за екзекуцията той е трябвало да мине през един от прозорците на сградата.

Удивителен пример за пророческата сила на въображението на мистър Джингъл; този разговор става в 1827 г., а революцията в 1830 г. — Б.а.

Става дума за известно на времето водохранилище, недалеч от Гозуъл Стрийт, доставящо вода на една част от Лондон.

Място, където пътниците трябвало да плащат такса за използуване на пътя.

В случая колективна игра на карти.

Сватба; при карти — поп и дама или дама и вале (фр.).

Даниъл Ламбърт (1770–1809) — станал нарицателно понятие за дебел човек — при смъртта си, казват, тежал 330 кг.

Крикет — една от най-популярните игри в Англия. Двата тима, които се сменят в положението си на нападатели и защитници, се състоят от по единадесет играчи. От нападателите всеки на свой ред става „боулър“ — хвъргач, докато останалите десет играчи обграждат противниковата врата. Главният защитник е „батсман“; той е въоръжен с бухалка; с нея се стреми да върне топката, която, ако е отбита, не бива да попадне в ръцете на играч от нападащия тим. Един добър батсман може да набере по различен начин много точки за тима си, преди да бъде отстранен от вратата. Когато 11-те играчи от единия тим успеят да се изредят в ролята на батсмани, този тим е постигнал своята сума от точки за играта и тимът на противника се стреми да постигне повече точки, докато и неговите играчи се изредят като батсмани. Ето защо отбраняващият вратата тим е в по-изгодно положение от нападащия.