Миле Марковски - Акула с ветрило

Ако знаех, че ще се случи това, което се случи, никога нямаше да доведа гостите си в моя таен град.

Но може ли всичко да се предвиди?!

Изведнъж, когато животните се освободиха от унесеността, медузите се провикнаха:

— Искаме да останем тук!

Делфинът рече:

— Няма защо да крия. Аз също искам да остана в тайния град.

— И аз!

— И аз!

Тополата почеса косата си и се умисли.

— Нашето мълчание означава съгласие — мъдро се произнесоха крокодилът и морската звезда.

— Нека останат! — чу се глас на невидимо същество.

— Така да бъде! — съгласих се, а морските животни, пламнали от неочаквана радост и щастие, започнаха да ме целуват.

Те още живеят в моя таен град и може би някога ще ви разкажа какво правят.

Засега мога да ви съобщя само следното:

медузите плетат копринени воали и ги изпращат към небето,

китът изпуска вода и снабдява всички фонтани с палави капки,

крокодилът се пече на слънцето и пише спомени,

акулата изпраща по телекса поръчения до рибите, че вече не е същата акула от морето, а е станала земна и се занимава с поведението на дядото, който не иска да си изпие млякото,

а делфинът…

Делфинът учи езика на хората. Често по златните нишки на тъкачните се качва нагоре и оттам гледа в морето, което спи, сякаш нищо не се е случило.

© Миле Марковски

Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2008

Издание:

Приказки от български писатели

Издателство „Български писател“, 1981 г.

c/o Jusautor Sofia

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9211]

Последна редакция: 2008-09-08 08:00:00