Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

Така че, първият и по-хитроумен път за конструкторите на Кугелблиците, на огнените кълбовидни изтребители, би бил не да увеличат общото тегло на кораба, а само да увеличат маховичния момент на въртящата се част, без да променят нейното тегло. Това може да бъде сторено много просто, като се изнесат тежките части на кораба, като двигателите и резервоарите с гориво, колкото се може по-близо до периферията на жироскопиращия диск; а леките — като кабината — се придвижат към центъра. По този начин би се увеличило генерирането на антигравитационната подемна сила, без обаче да се увеличава общото тегло на апарата.

Вторият път към още по-ефикасни жироскопни двигатели с „груби“ маси, който немските конструктори на чинии биха следвали, би бил да се откажат от бавното жироскопиране на големи масивни корпуси и да се насочат към по-бързото жироскопиране на по-леки корпуси, като разбира се при това се запазва константно произведението от „маховичния момент“ и оборотите, а от там и на подемната сила. Бавно-въртящите се чинии, задвижвани от пропелерно-бутални двигатели биха били заместени от по-бързо жироскопиращите турбореактивни чинии, а самите те пък биха били заменени от още по-бързо жироскопиращите прототипи, развъртани с още по-мощните ракетни двигатели. Последните пък биха били изместени от още по-бързо жироскопиращите и още по-леки електро-магнитни двигатели.

Третият път, който биха могли да последват немските създатели на Краутболовете би бил да се откажат от простото жироскопиране около една ос в полза на едновременното жироскопиране по 2, даже и 3 оси — към т.н. жироскопен ефект на двойния спин. По този начин те биха могли допълнително да увеличат ефективността на техните въртящи се двигатели чрез създаването на много по-буйно увличане и завихряне на етера, без обаче да увеличават теглото на кораба. Жироскопиращите и бясно-въртящи се едновременно по две оси ротори на турбореактивните двигатели на много немски чинии ще ни дадат идеален пример в следващите глави на точно такова увеличение на подемната антигравитационна тяга, генерирана от техните двуосни, двойно-спинови двигатели.

Четвърти възможен път, който немските конструктори на Фуу Файтърите — на огнените кълбовидни изтребители — биха могли да последват, би бил да комбинират жироскопния антигравитационен ефект с допълнителния ентропиен антигравитационен ефект, който беше открит, независимо от немците, също така и от проф. Козирев през 1960-те години, и който беше описан в предишната глава. Енергичното горене на горивото в турбореактивните, пулсиращите и ракетни двигатели на последователните поколения от немски Флюгелради, или летящи колела — представляваше този допълнителен ентропиен процес, който се оказа виновника за тази допълнителна подемна сила на ентропийно-жироскопния антигравитационен ефект, който подсилваше като нитрометанов допинг обикновения жироскопно-антигравитационен ефект.

В тази глава ще съпоставим нашите експериментални и теоретични заключения за антигравитационната физика на жироскопиращите маси, получени в предишните две глави, с най-простите от многобройните различни типове успешно-изпробвани модели на немски летящи жироскопи-чинии. Първо ще потърсим отговор на най-важния и същевременно най-простия въпрос на цялата тази книга, а именно как се създава жироскопната антигравитационна подемна сила, повдигаща тези многотонни чинии като перца от земята. Използвайки редки публикации в немския печат, ще разгледаме как един немски инженер би развъртял корпуса на летящия диск, за да генерира този антигравитационен физически ефект, монтирайки конвенционални бутални двигатели с вътрешно горене върху жироскопиращите лещовидни корпуси на Флюгелрадите на Третия райх. От гледна точка на подемната сила, използвана от летящите дискове, ние веднага ще открием неизбежните начални хибридни разработки на апарати с комбинирана аеродинамична и антигравитационна подемна сила — на тези често странно-изглеждащи полухеликоптери-получинии. След тях ще се спрем на елегантните „истински“ чинии, които използват за своя полет единствено антигравитационната подемна сила.

Проследявайки употребата на все по-мощни стандартни двигатели с вътрешно горене, ще направим също и генеалогичната класификация и подреждане на тези летящи апарати от гледна точка на различните типове двигатели, използвани в тях. Ще започнем с най-простите конструкции с бутални авиационни двигатели, и ще завършим с Ванкеловите двигатели. Ще споменем даже и за предполагаемите евтини шперплатови „Фолкс-шайби“ с пърпорещи автомобилни двигатели, монтирани на набързо-скалъпените едноместни летящи дискове-прехващачи, трескаво проектирани за героичните и отчаяни въздушни битки през последните месеци на войната. От гледна точка на окачването на двигателите, ще бъдат разгледани първо набързо построените прототипи с извънбордни двигатели, които бяха изместени в последствие от техните подобрени и по-обтекаеми варианти с вътрешнобордови двигатели, монтирани вътре в корпуса на летящата чиния (Терз, 1990–96).