Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

В същото време това беше определено най-деликатния научен семинар в моя живот — трябваше дипломатично да се опитам да убедя елита на руската аерокосмична мисъл, че почти всички техни „постижения“ в областта на покоряването на Космоса, за които те бяха отдали с ентусиазъм целия си живот, са може би едно напълно загубено и напразно пропиляно време. Тъй като някой някъде в тъмните задкулисия на тайните земни общества с техните частни космични програми беше отдавна постигнал всичко това в много по-голям размер. В някои случаи официалните космични програми на руснаците и американците бяха изпреварени от частните космически полети с повече от сто години.

Академик Анатолий Акимов, също присъствал на голямото видео шоу в космонавтското градче, ме покани лично след това в своята щабквартира до Кремъл, за да изнеса частен закрит семинар и пред спешно събраните директори на неговите институти и шефове на отдели, който продължи четири часа. Твърде вероятно академикът беше суперсекретния „цар“ на бившата Съветска тайна военна научна машина. Той все още е директор на един от най-крупните междуотраслови научни конгломерати от около 450 изследователски института с 40 000 специалисти, занимавали се доскоро с най-секретните военни разработки на Русия.

През март 1992 г. и януари 1996 г. изнесох подобни специализирани семинари пред Института по Физика на Твърдото Тяло на БАН, и пред останалите институти от Атомния Център на БАН, а също и популярни лекции в НДК, Културния дом „Средец“ и Дома на Архитектите. През ноември 1993 г. изнесох в Япония цикъл от лекции по горната тематика пред университетите в Токио и Сендай; а също и на конференции и пред клубове в Хирошима, Мацуяма и Токио. През януари 1993 г. изнесох голям доклад на конспиратологичната конференцията „Global Conspiracy Т93“ — „Глобалната конспирация Т93“ в зала Уембли в Лондон — най-престижния форум във Великобритания.

През последните пет години почти всеки уикенд изнасям лекции и семинари пред многобройни специализирани конференции по целите Съединени Щати. Освен това съм участвал в многобройни радио и телевизионни програми. Най-голямото американско предаване, посветено на летящите чинии — „Сайтингс“, „Sightings“ — направи предаване за нашите изследвания, а също и Лондонската, Хирошимската и Българска национална телевизии. По мой сценарий направихме няколко документални филма за антигравитация, телепортация и невидимост с програмата „Третото око“ на БНТ.

Автор съм на над 20 документални „самиздатски“ филма в областта на алтернативните научни изследвания, на две книги и на множество статии в списания, а също и на многобройни семинарни лекции (виж библиографията на края на книгата).

За да се подготвим за следващите глави, обсъждащи многобройните модели на немски антигравитационни летящи чинии, нека да се опитаме да отгатнем, на базата на нашата вече построена стройна теория на антигравитационните двигатели, възможните насоки на развитие и оптимизиране, които немските инженери биха следвали почти 60 години назад, в тяхната бясна надпревара с времето, за създаването на все по-съвършени антигравитационни двигатели и летящи апарати, базиращи се на тях.

Нека да се върнем към нашата GUT теория на антигравитационните двигатели, която ги третираше като обикновени генератори на изкуствени етерни циклонални вихри — или по-просто казано като етерни вихрови бъркачки и валявици. Ние видяхме как грубите и чисто механични устройства развъртаха и завихряха етера само с помощта на жироскопирането на грубата маса на кораба, използвайки за това материалното увличане на етера. Ние също казахме, че антигравитационният ефект е пропорционален на произведението на масата и на оборотите на жироскопиращата част от корпуса. Но съвсем ясно е, че увеличаването на подемната сила на двигателя чрез увеличаването на теглото на въртящата се част не е много „просветлен“ начин да повишим ефективността на нашето творение, и даже „Академията на науките на Тримата глупаци“ не би последвала този път.

Но за щастие ние си спомняме от нашите дискусии, че не точно масата като такава участваше директно в генерирането на антигравитацията, а по-точно тъй-наречения „маховичен момент“ на масата на жироскопиращите компоненти на кораба. Както посочихме, маховичният момент беше индикатор на способността на обикновения маховик да складира и акумулира ротационна инерциална кинетична енергия — един индикатор на неговата способност да бъде един „образцов“ маховик. Тази способност в действителност е идентична с неговата способност ефективно да увлича и завихря етера в изкуствен вортекс.