Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

Колкото и съмнителни да звучат на читателя много от фактите, изнесени в тази книга, аз бих искал да спомена, че това изложение съвсем не е първото им подлагане на строгата външна критика на масовия читател. Точно обратното, то е може би едно от последните обнародвания на моята версия за левитиращата реалност на нашата планета. Вече пет години, откакто изнасям лекции по целия свят по тази тематика, и някои от тях, за които искам да разкажа сега, са били пред възможно най-строгите и взискателни научни аудитории.

След моите четиригодишни участия в „съмнителни“ уфологични конференции в Съединените Щати, след лекциите ми пред многобройни „аматьорски и маргинални“ форуми по алтернативна наука, най-накрая аз събрах куража да изстрелям моя първи директен залп срещу стратосферната крепост на академичната общност. По едно спонтанно хрумване, след като говорих по телефона с проф. Хаясака от университета в Тохоку, изведнъж добих смелостта и предложих на международната физическа конференция през май 1994 г. в Ленинград, преминаваща под заглавието „Време, пространство и гравитация“, моята статия с претенциозното заглавие „Теория и практика на антигравитационните взаимодействия. «Голямата обединяваща теория» на жироскопните антигравитационни двигатели“. Конференцията беше организирана от Руската академия на науките, от Френската политехника и от над 20 водещи научни института по теоретична и приложна физика на АН на Русия. Много от тях бяха работили доскоро изцяло за военната машина на бившия Съветски Съюз. Какво беше моето изумление, когато тази моя статия беше приета, и аз бях поканен като официален гост и докладчик на конференцията.

Когато обаче се изправих след много перипетии пред 400-те делегати, пред този елит на руската академична мисъл, аз изведнъж разбрах, че в тази зала слушателите с може би най-ниското образование бяха няколкото студенти от горните курсове и няколкото аспиранта. Всички останали присъстващи бяха професори, доктори на науките и академици. Аз изведнъж почувствах, че това щеше да бъде най-трудното изказване досега в цялата моя кариера на учен-десидент, разпространяващ алтернативни научни парадигми, противоречащи на цялото мироздание на официалната академична наука.

Дори и в най-смелите си мечти не бях предполагал, че лекцията ми ще предизвика такава сензация; че аз щях да стана единствения измежду лекторите на конференцията, който беше поканен вечерта, след края на дневната сесия, да направи допълнително изказване, което прерасна в 5 часов маратонски семинар до полунощ. На следващата вечер ме помолиха да направя още един такъв семинар, и след това също и на третата и четвъртата вечери. В крайна сметка аз направих 20 часов интензивен мега-семинар за елита на руската академична наука върху частните космични програми с антигравитация, с телепортация и с тунели на времето. Тайни космични програми из цялата наша Вселена, че даже и до съседните вселени, паралелни на нашата, с т.н. хронокоридори, или хиперпространствени червееви дупки, hyperspace wormholes, по-точно — хипер-пространствените вортексни тунели на времето. Или пък върху тайните програми за инжениране и манипулиране на физическата реалност около нас.

Малкият самотен изстрел, който мислех да отправя към руската академична крепост, прерасна на ход в пълен залп от цялата палубна артилерия. Бях очаквал всякакви други развръзки, но не и тази. Очаквах да ме иронизират, да ми се присмиват и да ме освиркат, и най-накрая да бъда избутан от залата от резидентното цивилно ченге на КГБ-то, за да го последвам за „малка справка“ до близкото управление. Аз бях очаквал всичко друго, но не и това да завърша с един 20 часов маратонски нощен семинар за елита на руската академична наука. Бях поканен веднага да изнеса още и семинари пред Руското Физическо и Руското Географски Общества в Ленинград, а също така и пред няколко списания и клубове.

Не бях предполагал, че самият заместник-министър на вътрешните работи ще дойде инкогнито и ще остане да гледа цялото видео шоу до 3 часа сутринта по време на моя следващ семинар, който беше организиран за мен през юни 1994 г. в голямата зала на културния дом на Звездното градче — секретния център за подготовка на руските космонавти край Москва — от Марина Попович, заслужил военен летец-изпитател. Явно в Русия слуховете пътуваха мълниеносно. Интересът към семинара беше толкова голям, че вместо първоначално замислените два часа, семинарът продължи седем часа, до три часа след полунощ. А на следващия ден ми предоставиха залата допълнително за още една вечер, за нов седемчасов семинар. Това беше един от най-големите семинари, държани някога пред цвета на руската космична наука — пред няколкостотин космонавти, инженери, учени, генерали и военни. Този път темата беше „Частните космични програми с антигравитация на тайните земни общества през последните 100 години“.