Иван Тургенев - В навечерието

Всички освен Ана Василевна излязоха. Главата й затреперя от вълнение. Тържествеността на маниерите на Николай Артемевич я порази. Тя очакваше нещо необикновено.

— Какво има? — извика тя, щом вратата се затвори.

Николай Артемевич хвърли равнодушен поглед на Ана Василевна.

— Нищо особено, какъв е тоя маниер у вас, веднага добивате вид на някаква жертва? — започна той, като отпускаше без всякаква нужда ъглите на устните си при всяка дума. — Аз само исках да ви предупредя, че у нас днес ще обядва един нов гост.

— Кой е той?

— Курнатовски, Егор Андреевич. Вие не го познавате. Оберсекретар в сената.

— Той ще обядва днес у нас?

— Да.

— И вие само за да ми кажете това, заповядахте да излязат всички?

Николай Артемевич отново погледна Ана Василевна, но тоя път вече иронично.

— Това ви учудва? Не бързайте да се учудвате. Той млъкна. Ана Василевна също помълча малко. — Аз бих искала — заговори тя.

— Зная, вие винаги сте ме смятали за „аморален“ човек — започна изведнаж Николай Артемевич.

— Аз! — с изумление измърмори Ана Василевна.

— И може би имате право. Не искам да отричам, че действително съм ви давал справедлив повод за недоволство („Сивите коне!“ — мина през ума на Ана Василевна), макар че вие сама трябва да се съгласите, при вашето състояние, което ви е добре известно…

— Но аз никак не ви обвинявам, Николай Артемевич.

— C’est possible! 25 25 Възможно с (фр.). Във всеки случай нямам намерение да се оправдавам. Времето ще ме оправдае. Но смятам за свой дълг да ви уверя, че зная задълженията си и умея да се грижа за… за доброто на повереното ми… повереното ми семейство.

„Какво значи това?“, мислеше Ана Василевна. (Тя не можеше да знае че предната вечер, в английския клуб, в един кът на салона с диваните се беше завързал спор за неспособността на русите да произнасят речи. „Кой у нас умее да говори? Посочете някого!“ — извика едни от спорещите. „Та ето Стахов например“ — отговори друг и посочи Николай Артемевич, който беше там и едва не извика от удоволствие.

— Например — продължаваше Николай Артемевич — дъщеря ми Елена. Не намирате ли, че й е време най-сетне да стъпи с твърда стъпка по пътя… да се омъжи, искам да кажа. Всички тия умувания и филантропия са добри, но до известна степен, до известна възраст. Време е да остави своите фантазии, да напусне обществото на разни художници, ученици и някакви си черногорци и да стане като всички.

— Как трябва да разбирам думите ви? — попита Ана Василевна.

— Ето, благоволете да ме изслушате — отговори Николай Артемевич, като все тъй отпущаше устните си. — Ще ви кажа направо, без заобикалки: аз се запознах, сближих се с тоя млад човек — господин Курнатовски, с надеждата да го направя свой зет. Смея да мисля, че като го видите, няма да ме обвините в пристрастие или в привързаност на съжденията (Николай Артемевич говореше и сам се любуваше на красноречието си). Образование отлично, правист, маниери прекрасни, тридесет и три годишен, оберсекретар, колежки съветник и „Станислав“ на шия. Надявам се, ще се съгласите, че аз не принадлежа към числото на ония peres de comedie 26 26 Бащи от комедиите (фр.). , които бълнуват само чинове; но вие сама сте ми казвали, че на Елена Николаевна й се харесват деловите, положителните хора: Егор Андреевич е пръв в своята област; сега, от друга страна, дъщеря ми има слабост към великодушни постъпки: тогава знайте, че Егор Андреевич, веднага щом постигнал възможността, вие ме разбирате, възможността да живее охолно със заплатата си, се отказал в полза на братята си от ежегодната сума, която му определял баща му.

— А кой е баща му? — попита Ана Василевна.

— Баща му? Баща му е също в известен смисъл знатен човек, с най-висока нравственост un vrai stoicien 27 27 Истински стоик (фр.). , запасен майор, струва мм се, всички имения на графовете Б… управлява.

— А! — промълви Ана Василевпа.

— А! Какво, а! — подзе Николай Артемевич, — Нима и вие сте заразена от предразсъдъци?

— Но аз нищо не казах — започна Ана Василевна.

— Не, вие казахте: „А!“… Както и да е, сметнах за необходимо да ви предупредя за моя начин на мислене и смея да мисля… смея да се надявам, че господин Курнатовски ще бъде приет a bras ouverts 28 28 С отворени обятия (фр.). . Това не е някакъв си черногорец.

— Разбира се; трябва само да се извика Ванка готвача, да му се поръча да прибави още едно блюдо.

— Вие разбирате, че аз не се меся в тия работи — каза Николай Артемевич, стана, тури си шапката и като си подсвиркваше (от някого беше чувал, че може да си подсвиркваш само когато си на дача и в манежа), тръгна да се разхожда в градината. Шубин го погледна от прозорчето на пристройката и мълчаливо му изплези език.