Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

— Люсиен! — прошепна тя.

— Любовта се възвръща, жената идва на себе си — изрече духовникът с горчивина.

В този момент жертвата на парижката порочност забеляза облеклото на спасителя си и каза с усмивката на дете, успяло да получи желания предмет:

— Значи, няма да умра, без да съм се примирила с бога!

— Ще можете да изкупите греховете си — отвърна духовникът, като намокри челото й с вода и я накара да вдъхне етер от едно шишенце, което бе намерил в стаята.

— Чувствувам, че вместо да ме изостави, животът отново нахлува в мен — каза тя, като видя грижите му, и с непринудено движение изрази признателността си.

Тази именно прелестна пантомима, към която биха прибягнали грациите от гръцката митология, за да прелъстят някого, оправдаваше напълно прякора на странната девойка.

— По-добре ли се чувствувате? — запита духовникът, след като й даде да изпие чаша подсладена вода.

Този човек сякаш бе свикнал с подобни места, той познаваше всичко. Бе като у дома си. А привилегията да се чувствуват навсякъде у дома си е дадена само на кралете, на проститутките и на крадците.

— Като се съвземете напълно — поде този странен свещеник, след като помълча малко, — ще ми кажете какво ви подтикна да извършите последното си престъпление — този опит за самоубийство.

— Историята ми е съвсем проста, отче — отвърна тя. — До преди три месеца водех разпуснатия живот, в който съм се родила. Бях последното и най-безчестното, а сега съм най-нещастното от всички човешки същества. Позволете ми да не ви разказвам нищо за горката ми майка, починала…

— Убита от един капитан в едно долнопробно заведение — прекъсна свещеникът изповядващата се. — Известен ми е произходът ви и зная, че ако съществува лице от вашия пол, достойно да бъде опростено за срамния живот, който е водило, това сте именно вие, защото ви е липсвал добрият пример.

— Уви! Не съм кръстена, нито пък са ме учили да вярвам в нещо.

— Значи, всичко все още може да се поправи — забеляза свещеникът, — стига вярата и разкаянието ви да са искрени, безкористни.

— Люсиен и бог изпълват сърцето ми — отвърна тя с трогателно простодушие.

— Можехте да кажете бог и Люсиен — възрази свещеникът с усмивка. — Напомнихте ми защо съм дошъл. Не скривайте нищо от онова, което се отнася до този млад човек.

— Вместо него ли сте дошли? — запита тя така влюбено, че би трогнала всяко друго духовно лице. — О, той е отгатнал, че с мене става нещо.

— Не — отвърна той, — не за смъртта ви, а за живота ви се тревожим. Хайде, изяснете ми вашите отношения.

— Ще ви кажа накратко — отговори тя.

Нещастното момиче трепереше от грубия тон на духовника, но все пак беше жена, престанала отдавна да се изненадва от каквато и да е грубост.

— Люсиен е Люсиен — започна тя, — най-красивият от младежите и най-добрият от всички човешки същества; ако го познавате, любовта ми ще ви се стори напълно естествена. Срещнах го случайно преди три месеца на Порт-Сен-Мартен, където бях отишла през свободния си ден; защото в заведението на госпожа Менарди, където работех, имахме по един почивен ден през седмицата. Сигурно разбирате, че на другия ден излязох сама без разрешение. Любовта бе нахлула в сърцето ми и така ме бе променила, че на връщане от театъра сама не можех да се позная: ужасявах се от себе си. Люсиен никога нищо не узна. Вместо да му кажа откъде идвам, дадох му адреса на тази квартира. Тук живееше една моя приятелка, която бе така мила, че ми я отстъпи. Заклевам ви се във всичко свято…

— Не бива да се кълнем.

— Нима е клетва да даваш свята дума! И така, от този ден започнах да работя в тази стая като луда, шиех ризи по двадесет и осем су едната, за да мога да се издържам с почтен труд. Цял месец ядох само картофи, за да остана благоразумна и достойна за Люсиен, който ме обича и уважава като най-добродетелната от всички добродетелни жени. Подадох и заявление в полицията, за да възстановя правата си, и засега съм под надзор за две години. Там много лесно ви слагат в списъците на позора, но са крайно взискателни, когато трябва да ви отпишат от тях. От небето исках само да ми помогне в решението ми. През април ще навърша деветнадесет години: на тази възраст все още има надежда. Струва ми се, че съм родена преди три месеца… Всяка сутрин се молех на бога, исках от него Люсиен никога да не разбере какъв е бил миналият ми живот. Купих и ей тази Богородица; молих и се помоему, понеже не знаех никакви молитви; не зная нито да чета, нито да пиша, никога не съм влизала в църква, а господ съм го виждала само по религиозните шествия, от любопитство.