Оноре Балзак - Величие и падение на куртизанките

Като чу тази страшна присъда, произнесена с една дума (и то каква дума! И с какъв тон!), Естер бе обзета от напълно основателно недоверие. Тази дума бе като гръм, възвестяващ настъпващата буря. Тя погледна свещеника и се почувствува обзета от оня трепет в утробата, който разпъва вътрешностите и на най-смелия в момент на внезапна и неминуема опасност. Никой поглед не би могъл да проникне тогава в мислите на този човек; но дори и най-смелите биха изпитали по-скоро ужас; отколкото надежда при вида на очите му, някога светли и жълти като на тигър, по които суровият и изпълнен с лишения живот бе хвърлил було, подобно на булото над хоризонта в горещ ден: земята е жарка и светла, но маранята я прави неясна, смътна, почти невидима. Истинска испанска непроницаемост, дълбоки бръчки, станали отвратителни поради стотиците белези от едра шарка и заприличали на насечени бразди, кръстосваха маслиненозеленото му и изпечено от слънцето лице, чиято суровост изпъкваше още по-ярко от това, че се открояваше под олисялата перука на свещеник — човек, който не обръща внимание на външността си, — проскубана и с червеникавочерни оттенъци на светлината. Атлетическото му тяло, войнишките му ръце, широките плещи, силните рамене напомняха кариатидите, поставяни от средновековните архитекти в различни италиански дворци; статуите от фасадата на театъра при Порт-Сен-Мартен са тяхно несъвършено подобие. И най-непроницателните хора биха помислили, че най-горещи страсти или необикновени събития са отпратили този човек в лоното на църквата; само най-удивителни неща биха могли да го променят, ако природа като неговата изобщо е податлива на промени.

Жените, водили живота, така страстно отхвърлян от Естер, стават напълно безразлични към външността на мъжа. Те приличат на съвременния литературен критик и в някои отношения могат да бъдат сравнени с него, тъй като и той стига до дълбоко нехайство при оценките в изкуството: толкова съчинения е чел, толкова много са минали пред очите му, така е свикнал с написаните страници, издържал е на толкова развръзки, видял е толкова човешки драми и е писал толкова статии, без да каже какво точно мисли за тях, като често е извършвал предателство спрямо изкуството за сметка на приятелите или неприятелите си, че е стигнал до отвращение от всичко, но все пак продължава да дава преценките си. Трябва да стане чудо, за да напише такъв критик истинска творба, също както е нужно друго чудо, за да разцъфне в сърцето на куртизанката чиста и възвишена любов. Тонът и обноските на този свещеник, слязъл сякаш от картините на Зурбаран, се сториха така враждебни на нещастното момиче, за което външността нямаше голямо значение, че то се почувствува не толкова предмет на загриженост, колкото необходима участница в преднамерен план. Без да може да направи разлика между преструвката на личната заинтересованост и мирото на милосърдието — тъй като човек трябва да стои нащрек, за да открие фалшивата монета, дадена му от приятел, — тя се почувствува сякаш в ноктите на чудовищна и кръвожадна птица, връхлетяла върху й след дълго кръжене, и в ужаса си изрече изплашено:

— Мислех, че свещениците трябва да дават утеха, а вие ме убивате!

При този протест на невинността духовникът неволно трепна, замълча и преди да отговори, събра мислите си. В краткия миг на мълчание тези двама души, събрани по такъв странен начин, скришом се разглеждаха. Свещеникът разбра девойката, но тя не можа да го разбере. Навярно той се отказа от някакво свое намерение, което съдържаше заплаха за нещастната Естер, и се върна на първоначалната си мисъл.

— Ние сме лекари на душата — заяви той кротко, — знаем какво лекарство е нужно за страданието й.

— Много трябва да се прощава на бедността — отвърна Естер.

Тя сметна, че се е излъгала, смъкна се от леглото, коленичи в краката на този човек, целуна расото му с дълбоко умиление, вдигна към него пълни със сълзи очи и каза:

— Мислех, че съм направила вече много.

— Слушайте, дете мое, пагубната ви репутация е потопила в скръб семейството на Люсиен; страхуват се, и то с известно основание, да не го увлечете в разпуснатост и в безумия…

— Вярно, аз го заведох на бала, за да го заинтригувам…

— Вие сте много красива и той ще поиска да парадира с вас пред обществото, да ви показва с гордост, като че ли сте животно за показ. Де да прахосваше само парите си!… Но той ще прахоса и времето, и силите си; ще загуби интерес към хубавото бъдеще, което му се готви. Вместо един ден да стане богат и прочут посланик, от когото хората да се възхищават, той ще си остане любовникът на една пропаднала жена както толкова много покварени мъже, удавили способностите си в калта на Париж. А вие, след краткотрайното си възкачване към един издигнат свят, ще се върнете по-късно към първоначалния си живот, защото не притежавате силата, която дава доброто възпитание, за да устоите на порока и да помислите за бъдещето. Не бихте могли да скъсате с приятелките си, тъй както не сте скъсвали с хората, които тази сутрин ви изложиха в Операта. Разтревожени от любовта, която му вдъхвате, истинските приятели на Люсиен са ви проследили и всичко са научили. Те ме изпратиха ужасени при вас, за да видя какви са намеренията ви и да реша съдбата ви; но макар че са доста влиятелни и могат да очистят пътя на младежа от препречилия се камък, те са състрадателни. Знайте, дъще моя, че оня, който е обичан от Люсиен, има право на уважение, тъй както истинският християнин обожава калта, където по някаква случайност е блеснала божествената искра. Дошъл съм да изпълня дълга си като пратеник на едно добро дело; ако обаче ви бях намерил съвсем покварена, нахална и хитра, напълно извратена и глуха за гласа на разкаянието, щях да ви изоставя на техния гняв. Ето ви документа за онази гражданска и политическа свобода, която се получава така трудно и основателно се забавя от полицията в интерес на самото общество: чух ви с каква пламенност на истински разкаял се човек желаете да го получите — добави духовникът и извади от джоба си някакъв лист, приличен на документ. — Вчера са ви видели, а това писмо е с днешна дата: виждате колко са силни хората, които се интересуват от Люсиен.