По-ниско, във водите на по-неотдавна умрелите, сеньор Хърбърт спря. Тобиас го настигна тъкмо когато покрай тях минаваше една съвсем млада жена. Плуваше на една страна, с отворени очи и с цял шлейф от цветя след себе си.
Сеньор Хърбърт сложи пръсти на устните си и стоя неподвижно, докато отплуваха и последните цветя.
— Това е най-красивата жена, която съм виждал в живота си — каза той.
— Това е жената на стария Яков — каза Тобиас. — С петдесет години по-млада е, но е тя. Положително.
— Много морета е обиколила — каза сеньор Хърбърт. — Води след себе си флората на всички морета в света.
Стигнаха дъното. Сеньор Хърбърт се завъртя няколко пъти върху някакъв под, който изглеждаше като от плочи с каменна резба. Тобиас направи същото. Едва когато свикна с полумрака на дълбочината, видя костенурките. Хиляди костенурки бяха налягали по дъното и толкова неподвижно лежаха, че изглеждаха като вкаменени.
— Живи са — каза сеньор Хърбърт, — само че спят. От милиони години спят.
Обърна една. С лек удар я тласна нагоре. Спящото животно се изплъзна от ръцете му и продължи да се издига само напосоки. Тобиас остави костенурката да мине. Тогава погледна нагоре към повърхността и видя цялото море, обърнато наопаки.
— Прилича ми на сън — каза той.
— На никого не разказвай какво си видял тук — рече му сеньор Хърбърт. — За твое добро ти го казвам. Представи си каква бъркотия ще настъпи на света, ако хората научат за тези неща.
Беше почти полунощ, когато се върнаха в селото. Събудиха Клотилде да сгорещи вода. Сеньор Хърбърт сам закла костенурката, но тримата заедно трябваше да гонят сърцето й и още веднъж да го убият, защото когато я разрязаха, то изхвръкна и заподскача из двора. Ядоха до припадане.
— Е хубаво, Тобиас — рече тогава сеньор Хърбърт, — само че не бива да си затваряме очите пред истината.
— Разбира се.
— А истината е — продължи сеньор Хърбърт, — че мирисът на рози никога няма да се върне.
— Ще се върне.
— Няма да се върне — намеси се Клотилде. — Между другото и затуй, че никога не го е имало. Ти само дето подлуди хората.
— Но нали и ти самата го усети! — каза Тобиас.
— Онази нощ бях почти като замаяна — каза Клотилде. — Но сега не мога да бъда уверена в нищо, когато става дума за това море.
— Тъй че аз си отивам — каза сеньор Хърбърт и обръщайки се към двамата, добави: — И вие също трябва да се махнете оттук. Има толкова много неща, които можете да вършите на този свят, а вие сте седнали да гладувате в това село.
И си замина. Тобиас остана на двора да преброи звездите до хоризонта и откри, че има три повече в сравнение с миналия декември. Клотилде го извика в стаята, но той не й обърна внимание.
— Ела тука, глупчо — настоя Клотилде. — Цял век не сме се погалили.
Тобиас дълго се бави. Когато най-сетне влезе, тя отново беше заспала. Събуди я наполовина, но толкова беше уморен, че и двамата не разбраха какво правят.
— Ти не си на себе си — каза Клотилде недоволно. — Помъчи се да мислиш за друго.
— Аз мисля за друго.
Тя поиска да знае какво беше това друго и той реши да й разкаже, при условие, че няма на никого да разправя. Клотилде обеща.
— На дъното на морето — започна Тобиас — има едно село с бели къщи, с хиляди цветя по терасите.
Клотилде се хвана за главата.
— Ох, Тобиас, Тобиас! — възкликна тя. — Ох, Тобиас, за бога, не започвай пак с тези твои измислици.
Тобиас повече нищо не каза. Търкулна се до ръба на кревата и се опита да заспи, но не можа. Заспа чак на разсъмване, когато вятърът промени посоката си в раците го оставиха на мира.
© 1961 Габриел Гарсия Маркес
© 1975 Валентина Рафаилова, превод от испански
Gabriel García Márquez
El mar del tiempo perdido, 1961
Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2010
Издание:
Габриел Гарсия Маркес. Продавач на чудеса
Колумбийска, първо издание
Подбор: Валентина Рафаилова
Издателство „Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1975
Редактор: Симеон Владимиров
Оформление: Кънчо Кънев
Художник: Христо Врайков
Художник-редактор: Веселин Христов
Технически редактор: Найден Русинов
Коректори: Донка Симеонова, Ева Егинлиян
Дадена за набор на 1.VIII.1975 г. Подписана за печат на 28.X.1975 г.
Издателски № 1171. Тематичен № 240. Формат 84×108/32. Издателски коли 11,48. Печатни коли 15
Цена 1,06 лева
Печатница „Димитър Благоев“ — Пловдив
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16876]
Последна редакция: 2010-07-17 19:00:00