Ектор Мало - Малкият моряк

— Какво!

— Един дивак, елате да видите. Истински!

Кабриол се приближи до ливадата.

— Къде е твоят дивак?

— Там, в шумата.

Тримата се приближиха и гледайки ме, прихнаха да се смеят.

— Какъв език говори твоят дивак? — попита този, когото наричаха Кабриол.

— Френски, господине — казах аз, намесвайки се. И им разказах приключението си, което на тях се стори по-забавно, отколкото на мен. Те просто се превиваха от смях.

— Ла Буйи — каза Кабриол, обръщайки се към едно от децата, — иди му потърси панталони и риза.

За по-малко от две минути Ла Буйи се върна. Аз се облякох набързо и скочих на брега.

— Сега — каза Кабриол — да отидем да видим господаря.

Той ме заведе до първата кола, където се качих по дъсчена стълба. Около печката, върху която къркореше рагу, забелязах малък, сух и набръчкан човек, а до него толкова едра и дебела жена, че се изплаших.

Трябваше да започна отново разказа си и те отново се смяха, докато разказвах.

— И така, ти отиваше в Хавър, за да тръгнеш по море? — каза дребният човек.

— Да, господине.

— А как ще ми платиш панталоните и блузата?

Позабавих се с отговора. После, събирайки всичката си смелост, казах:

— Ако искате, бих могъл да работя за вас.

— Какво знаеш да правиш? Можеш ли да се кълчиш?

— Не.

— Можеш ли да гълташ сабя?

— Не.

— Можеш ли да свириш на тромпет, на тромбон, да биеш барабан?

— Не.

— Е, тогава какво са те научили? — каза той. — Образованието ти е било много повърхностно, моето момче.

— Тъжна придобивка. И той като всичките! — каза едрата жена като ме изгледа от краката до главата. — И си мисли да работи в цирк.

Тя повдигна рамене и с презрение отвърна погледа си от мен. Ех, ако бях изрод, ако имах две глави или три ръце… Но да си като всички, какъв позор!

— Можеш ли да се грижиш за конете? — попита дребният човек, без да се смущава.

— Да, господине, ще опитам.

— Хайде! Това е то! От днес ти си включен в менажерията на граф Дьо Лаполад, прочута, смея да кажа, както поради хубостта на животните, които съдържа, така и поради смелостта на знаменитата Диелет, наша дъщеря, която ги е опитомила. Върви с Кабриол, който ще ти покаже какво има да се прави, и след един час ела за вечеря.

В моето положение нямах възможност да избирам, нито пък можех да се покажа придирчив. Приех като благоволение странния поминък, който ми бе предложен.

И тъй, ето ме акробат, или по-просто казано, коняр от трупата на господин графа Дьо Лаполад.

Моят покровител съвсем не беше, както с право бихте могли да предположите, въображаем граф. Той притежаваше съвършено автентични дворянски грамоти, които показваше на драго сърце при важни обстоятелства и които му даваха право да носи тази титла. След живот, отдаден на всички пороци и всички страсти, той беше паднал дотук. За да увенчае падението си, в миг на голямо отчаяние, той се оженил за голямата жена, която ме прие така лошо. Прочута по всички панаири на Европа под прозвището „силната борделезка“, макар че по рождение беше от Оверн, на младини тя имала високото положение на феномен, сиреч на жена исполин. Видях я нарисувана на една картина: в розова рокля и бели чорапи, тя стъпваше деликатно с огромния си крак върху някаква табуретка. Другата картина я представяше в къса дреха от синьо кадифе, със сабя за фехтовка в ръката, срещу някакъв бригадир карабинер, по-дребен от нея, където се четеше следният надпис от златни букви: „На вас, господин офицер!“.

С този занаят тя спечелила много пари и те съблазнили Лаполад. Той притежаваше само таланта си на кресльо, но този талант беше забележителен. Никой друг в цирка не умееше да държи пред вратата такива неотразими шарлатански речи. Неговата известност се равняваше с тази на Манжен и на Тюркетен. Силната борделезка и той се бяха съюзили и заедно бяха купили една менажерия, която през първите години съперничела с менажерията на прочутия Юге дьо Масини. Но това, което беше силата на Лаполад — устата му — беше и неговата слабост. Тя му струваше скъпо, защото той пиеше и ядеше като ламя.

Няколко зле гледани и зле хранени животни умрели. Други били продадени. И при моето постъпване в трупата тя се състоеше вече само от един стар лъв, две хиени, една змия и един обучен кон, който денем теглеше колата, а вечер показваше кое е най-глупавото лице от присъстващите.

На вечерята се запознах с човешкия персонал. Освен господин и госпожа Дьо Лаполад той включваше Кабриол, палячото, Дьо ла Буйи, второто дете, което бях видял и което наричаха Филас, двама германци, единият от които на име Херман свиреше на кларнет, а другият — Каролус, биеше тъпана, и накрая знаменитата Диелет, която беше момиченце на единадесет-дванадесет години, наглед крехко и нервно, с големи сини като зеленика очи.