Кет Мартин - Коприна и стомана

Още на следния ден Катрин има възможност да си отговори.

Рано сутринта пристигна карета с четири расови жребци. При шума от настаналата навън суматоха сърцето й се преобърна. Мили боже, дали не я бяха открили? Първият й порив беше да сграбчи полите на роклята си и да се втурне към вратите. Катрин обаче успя да потисне импулса си и остана зад изящната масичка, постлана с портокалова покривка от брокат.

Вече от половин час двете с лейди Бекфорд се наслаждаваха на по чашка сутрешен чай. На Катрин й беше приятно да слуша истории за младостта на маркиза и за приключенията му с неговия най-добър приятел, Джейсън Сенклер, херцог Карлайл.

Но сега думите на лейди Бекфорд не достигаха до слуха й. Заглушаваше ги страхът, проникнал във вените и във всяка пора от тялото й.

Уини погледна към вратата.

— Това трябва да са лейди Алисън и майка й, баронеса Сейнт Джеймс. Посещават замъка доста често, защото владенията на барона са само на няколко мили оттук.

Напрежението отпусна тялото на Катрин. Почувства се почти замаяна от облекчение. Тези имена й бяха непознати и нямаше причини да смята, че двете жени ще я разпознаят.

— Не знаех, че очаквате гости.

Уини въздъхна и поклати унило глава.

— Трябваше да спомена за това, но предполагам, че съм се надявала да не дойдат. Лековатото им бъбрене за сватбата винаги ме изважда от равновесие — с какво да украсят празничните маси, какъв да е цветът на роклята за лейди Алисън. Не пропускат да поклюкарстват и за гостите — кого да поканят и кого да пренебрегнат. Всичко това са пълни глупости, но Люсиен се чувства задължен да ги изслушва. В действителност той би предпочел да обикаля владенията си.

— Но лейди Алисън е негова годеница. Сигурна съм, че му е приятно да прекарва времето си с нея.

Уини я погледна, сякаш искаше да й каже: „Ако я познаваше, нямаше да говориш така“. После отново въздъхна и поклати глава.

— Съжалявам. Зная, че би трябвало да съм по-дискретна, но това момиче е само панделки и дантели. Племенникът ми ще се разкайва, задето се е обвързал с нея, а и аз не пропускам да му го напомня при всеки удобен случай.

Катрин се замисли над думите й, докато отпиваше глътка чай.

— Може би е влюбен в нея.

Уини завъртя театрално очи и отметна кичур от платинено русата си коса.

— Моят племенник няма представа какво означава тази дума. Никога не се е влюбвал и като се има предвид как беше отгледан, съмнявам се, че има желание да изпита тази тръпка. Предполагам вече си забелязала, че маркиз Личфийлд строго се придържа към един установен начин на живот. Счита се за човек с желязна воля и няма желание да променя нещата. Влюбен ли е, човек често престава да мисли с ума си. Точно това се случи и с баща му — любов с катастрофални последици. И мисля, че племенникът ми никога няма да забрави този урок. Ако се омъжи за лейди Алисън, ще може да изпълни задължението си и да продължи рода, без да поема какъвто и да било риск.

Катрин премълча колко тъжно й изглежда всичко това. Тя самата винаги си бе мечтала да се влюби. Беше се надявала един ден да се омъжи за човек, който да я обича толкова силно, колкото и тя него. Но сега осъзнаваше, че това е почти невъзможно, след като трябваше да насочи цялото си внимание в усилието да оцелее.

— О, скъпа, те се насочват насам — прошепна лейди Бекфорд и Катрин замръзна. Досега тя мислеше, че маркизът не би искал никой да разбере за присъствието й, но очевидно той нямаше подобни задръжки. А може и да грешеше, защото когато двете жени влязоха в помещението, маркизът не ги придружаваше.

— Лейди Бекфорд, така се радвам да ви видя! — Момичето беше облечено в рокля от бяла и розова дантела. С русите си коси и порцеланово лице приличаше на захарна кукла. Беше по-ниска от Катрин и по-закръглена точно където трябваше. Със своята бяла кожа и румени бузи олицетворяваше представата за женско съвършенство.

Катрин почувства неканена тръпка на ревност. Не можеше да става и дума за сравнение между тази жена и собствената й издължена, мършава фигура. Момичето несъмнено беше истинска красавица. Нищо чудно, че маркизът я бе избрал за своя съпруга.

Икономът сервира чая и дойде ред на запознаването Катрин се представи просто като мис Грей, приятелка на лейди Бекфорд от Йорк.

Въпреки това баронесата я гледаше с явна неприязън. Тя беше по-ниска дори от Алисън, а може би величественото й тегло я караше да изглежда така.

— Значи не сте дошла да посетите негова светлост? — попита подозрително тя.