Алфред Шклярски - Томек при изворите на Амазонка

В същото време съвсем близо на брега се разнесоха силни звуци, които приличаха на лай. „Грик! Грик! Грик!“ — звучеше все по-натрапчиво. Появиха се някакви чудновати, смели зверчета, които плуваха в реката близо до лодката. Вместо да пръхтят от задоволство както преди, те започнаха да лаят.

Това бяха гигантски видри 42 42 Гигантската видра — вид, разпространен в Южна Америка. Видрите са отлично приспособени за воден живот. Имат сплескана глава, козина, подобна на бобровата, плавателна ципа между пръстите и дълга, заострена накрая опашка. Живеят по крайбрежията на реките и моретата във всички части на света с изключение на Австралия. Нанасят големи вреди на рибното стопанство. В Европа живее само един вид, който се среща и в Африка, Средна и Южна Азия. Видрите живеят в дупки, които имат отвор под водата. , защото именно тези представители на популярните в цял свят животни се срещат само на южноамериканския континент.

Видрите вече обградиха оставената на течението лодка и плувайки неспокойно около нея, лаеха високо. Индианците субео мълчаха и си даваха вид, че не обръщат внимание на плуващите покрай лодката зверчета. Търпеливо чакаха видрите сами да се отдалечат от тях.

Метисът Матеу, колкото и да се смяташе за бял човек, се държеше като индианците. Очевидно още не беше скъсал с местните обичаи. Смуга и Уилсън постъпиха като другарите си. Знаеха, че индианците субео никога не нападат тези широко разпространени в Бразилия животни. Вероятно това беше свързано с някакво вярване или суеверие.

А в това време видрите демонстрираха ненадминатото си майсторство в плуването. Тъмнокафявата им, гъста, лъскава козина ту изскачаше на повърхността, ту отново изчезваше под водата. В стадото имаше възрастни екземпляри, които стигаха на дължина до метър и половина заедно с опашката, а също и млади, значително по-малки.

Белите пътешественици се любуваха на тези животни, трудни за лов поради силно изострените им сетива. Те явно още не бяха се сблъсквали с най-големия си враг — човека, защото бяха само възбудени и не бягаха при вида на хора. Само един самец на брега, който предупреди плуващото стадо, проявяваше безпокойство. Той тичаше насам-натам, като бързото му ходене по земята напомняше пълзенето на змия, или несръчно се катереше по дърветата и по този начин представляваше ярък контраст с видрите във водата, които плуваха прекрасно и се гмуркаха великолепно.

Мина доста време, докато стадото се гмурна в реката и изчезна. Сега и самецът, който стоеше на стража на брега, се спусна във водата и след едно красиво гмуркане заплува след своите.

Индианците хванаха веслата и лодката отново пое срещу течението на реката.

Към пладне Матеу започна внимателно да се оглежда наоколо. След малко той се обърна към Смуга и каза:

— Вече сме близо! Съветвам ви да не посягате към оръжието, когато се покажат индианците. Те не обичат това, а от белите не се боят!

— Благодаря за съвета — отвърна Смуга. — Когато ги срещнем, не се отдалечавай нито на крачка от мене! Ще ми бъдеш нужен като преводач.

Матеу погледна изпод вежди. Думите на Смуга не направиха особено впечатление на индианците субео. Значи, Смуга не им беше казал за неговата измяна и за опита му да избяга! Това беше добър признак за него.

Индианците субео не проявиха уплаха, като чуха, че се приближават до селището на яхуа, които ги бяха нападнали. По примера на Смуга те само грижливо провериха затворите на пушките си и продължиха спокойно да гребат. Сега вече Смуга беше напълно уверен, че в трудни минути може да се опре на своите хора. Думите на Уилсън, че индианците субео са известни със своето самообладание и храброст, се потвърждаваха на всяка крачка.

Лодката, предпазливо тласкана от веслата, се плъзгаше тихо покрай брега. Сега никой не пееше и не говореше. Промъкваха се почти безшумно под клоните, които хвърляха сянка върху широка ивица вода. Изведнъж точно над главите им се разнесоха пронизителни крясъци. В първия момент пътешествениците помислиха, че след миг върху тях ще се изсипе град от стрели. Но атаката, която очакваха в напрежение, не започваше, а ужасяващите крясъци стихнаха. Тогава и двамата си отдъхнаха с облекчение.

— Проклетите кресливи маймуни! — избухна Уилсън.

— Ами да, цяло стадо беснее по дърветата над нас — каза Смуга, като гледаше нагоре. — Сега са доволни, че ни изкараха ума!

— Взех ги за войнственото племе яхуа — отговори Уилсън и високо се разсмя.