Алфред Шклярски - Томек при изворите на Амазонка

Пекарите тъкмо се приближаваха до брега. Изплашени от вида на хората, те забързано се закатериха на сушата. Индианецът полека се изправи в лодката. Нагласи стрела на тетивата на лъка и след това внимателно огледа стадото, което излизаше на брега. Избра си едно младо животно и го уби с два точни удара. Пътниците сложиха плячката на носа на лодката и продължиха по реката.

Преди да се свечери Уилсън осведоми Смуга, че вече се намират на територията на Перу. Матеу, който добре познаваше тия места, потвърди думите му. Смуга беше изумен от индианците, които цял ден работеха с веслата почти без отдих и храна, а въпреки това не изглеждаха уморени и щом нямаше някаква опасност, си тананикаха песни или се шегуваха 41 41 Необикновената физическа издръжливост на южноамериканските индианци се потвърждава от учени и пътешественици. Ървин Голдмън, който е правил етнографски изследвания сред индианците от племето субео, в труда си „Индианците субео от Северозападна Амазония“ пише, че индианците от това племе проявяват огромна издръжливост при минимално хранене и почивка. Така например те могат да гребат в продължение на 17 часа, като почиват съвсем малко и се подкрепят с шепа сготвена маниока, без да слизат на брега. Същото се потвърждава и от бележития полски пътешественик-изследовател и писател Мечислав Лепецки, който между другото е извършил седем пътешествия до Южна Америка. Най-краткото от тях продължило половин година, а най-дългото — по време на Втората световна война и след приключването й — 17 години. Според М.Б.Лепецки южноамериканските индианци могат да гребат от изгрев до здрач с един час обедна почивка, тоест около 11 часа, без да чувствуват умора, като дори при това весело си бъбрят. . Сега обаче беше крайно време да починат. Ето защо всички се заоглеждаха да намерят удобно място, където да отседнат на бивак.

Скоро спряха на брега. Изтеглиха лодката на пясъчния плаж и индианците енергично се заеха да строят колиба. Смуга и Уилсън приседнаха на ръба на лодката.

— Матеу днес беше страшно навъсен — заговори Уилсън. — Чак толкова ли му е неприятна срещата с индианците яхуа?

Смуга се усмихна и погледна метиса, който в момента приготвяше за печене убитото пекари.

— Нощес той се опита тайно да ни напусне — отговори Смуга след малко. — Задигна ми револверите и се опита да офейка с лодката. За негово нещастие аз се събудих навреме. Малко му поотупах перушината.

— Хубаво е щял да ни нареди! Защо ми казвате това чак сега? — силно учуден, попита Уилсън. — Голяма непредпазливост проявихме! Вечерта след бурята заспахме като лалугери! Освен вас никой от индианците ли не се събуди?

— Не, но не им се чудете — каза Смуга. — Та те не знаят за предателството на Матеу, а бурята и падналата по-късно мъгла над реката напълно ни осигуряваха срещу неприятни изненади.

— Вярно е това, но не сме ли длъжни сега да предупредим индианците за подлостта на тоя метис?

— Не, още не! — възрази Смуга. — Сега за нас е по-лесно да увардим Матеу, отколкото по-късно да го предпазим от справедливото отмъщение на индианците, които никога не прощават стореното им зло. Ако научат истината, животът на Матеу няма да струва пукната пара.

— Безспорно имате право — призна Уилсън. — При това положение трябва двамата на смени да стоим на пост.

— Точно затова ви казах за неговия опит за бягство. Приближаваме се до земите на племето яхуа. Възможно е Матеу да е в по-близки отношения с тях, отколкото признава. Ако не си отваряме очите, лоша ни е работата.

— Сега разбирам защо се успахте тази сутрин. Сигурно не сте мигнали през нощта? Днес аз пръв ще дежуря — каза Уилсън.

— Добре, ще ме събудите в един часа.

Нощта мина спокойно, Смуга, който след Уилсън стоя на пост до сутринта, събуди спътниците си преди изгрев слънце. Денят ги завари вече на път. Не след дълго стигнаха реката Света Тереза.

Плаваха, без да разговарят, и внимателно се оглеждаха към двата бряга; според уверенията на Матеу вече се намираха близо до селището на индианците яхуа.

Дълго време лодката тихо се плъзгаше, скрита под клоните на дърветата, които се спускаха над водата. Опитните гребци безшумно потапяха лопатовидните весла в дълбоката вода, никой не проговаряше и не правеше излишни движения. Затова необезпокоените животни често се показваха по бреговете. Индианците субео само ги поглеждаха и нито за миг не спираха да гребат. Но ето че наблизо избухна тих кикот. Като го чуха, индианците като по команда извадиха веслата в лодката и ги оставиха напреки на борда, след което застинаха на местата си.