Алфред Шклярски - Томек при изворите на Амазонка

Хенри Мортън Стенли (род. в Англия в 1841 г., починал в 1904 г.) — американски журналист и пътешественик, най-големият изследовател на вътрешността на Африка.

Мараньон — название на Амазонка в горното й течение. Извира от езерото Лаурикоча, намиращо се в Перуанските Анди на 3 653 м надморска височина. От сливането й с Укаяли или от границата На Перу до Риу Негру реката често се нарича Солимоещ, а по-нататък вече Амазонка.

Хищник от рода на котките, срещащ се в Средна и Южна Америка. Козината му е кафява с черни ивици. — Б.пр.

Кашибос — на езика на чамите „народ на прилепа“.

Чама — майка на комари. Името се дължи на рояците насекоми, които кръжат над селцата на това племе.

Река Апуримак изтича от езерото Вилафро в Андите. На кратки разстояния в долното течение се нарича Перене и Тамбо.

Индиос бравос — диви индианци, тоест индианци, които не искат да съжителствуват с белите.

По склоновете на Източните Анди и в подножието им се простират високи вълнообразни равнини, които се наричат Монтаня.

В субтропическия пояс, главно в Южна Америка и на Антилските острови, се срещат около 90 вида ниски дървета и храсти, съдържащи кокаин. В Перу расте един храст, висок от 2 до 5 м, листата на който съдържат известен процент кокаин. Тези листа, примесени с гасена вар, отдавна се използуват от местните жители като подправка. Туземците често дъвчат листа от кока, което предизвиква силна душевна и физическа възбуда, добро самочувствие, изчезване на умората, жаждата и глада. Честата употреба на кока руши организма и умствените способности на човека.

Барбаско — храстовидно растение, отровният сок или отвара от което се използува от местните жители за риболов.

Анакондата е най-голямата от известните змии. Дължината на мощното й туловище стига до 11 м. Обитава Южна Америка, където живее главно във водата: може дълго да се гмурка и обича да се припича на слънце, легнала върху стари пънове или върху пясъка.

Дърветата от този вид принадлежат към разреда пеперудоцветни. Именно от тези дървета с жълточервена дървесина е произлязло името на Бразилия, защото европейските колонисти, след като открили това ценно дърво, го нарекли първо бразил, а по-късно пернамбуко. Околността и пристанището, откъдето изнасяли тези дървета, нарекли също Пернамбуко.

През последното десетилетие преди Втората световна война един поляк, инженер Станислав Голевски, заедно с 10–15 индианци от племето кампи потеглил от Чикоза край Укаяли и прекосил ползващия се с лоша слава Гран Пахонал и Андите чак до колонията Перене, откъдето имало коларски път през Тарма за Ороя, първата железопътна гара по посока за Лима. Дългогодишен служител в полската колония в Кумария, Голевски получил концесия за строеж на железопътна линия, която трябвало да свърже областите край Укаяли със столицата на Перу на брега на Тихия океан, а посредством Укаяли и Амазонка — и с брега на Атлантика. Именно когато проучвал терена за строеж на бъдещата ж.п. линия, Голевски се сблъскал в Гран Пахонал с волните кампи. По-късно заедно с капитан Алварино правили снимки от самолет на тези терени. След няколко месеца Алварино по време на разузнавателен полет загинал в Гран Пахонал, най-вероятно при принудително кацане. Смятало се, че може да е бил пленен от кампите, които ненавиждали белите нашественици. Проектът за строеж на ж.п. линия отпаднал след западането на полските колони край Укаяли.

В държавата на инките, много преди покоряването й от испанците, съществувала мрежа от отлични пътища с обща дължина около 10 000 км. Един от тях — Големият кралски път — бил дълъг 5600 км, а ширината му на различни места се колебаела от 1 до 8 м. Този път на места се е изкачвал на височина 5000 м. над морското равнище. Според съобщение на в. „Куриер Полски“ от април 1965 г. Големият кралски път ще бъде възстановен, за което ще бъдат изразходвани 500 млн. долара.

Андите, планини в западната част на Южна Америка, са най-голямата планинска бариера на земята и втората по височина планина след Хималаите в Азия. Те се простират като огромна стена, дълга 7500 км, по крайбрежието на Тихия океан — от Караибско море на север до Огнена земя на юг. Сред планинските вериги има равнини и долини, чието дъно лежи на около 2 до 3 км. под морското равнище. В геоморфоложко отношение Андите представляват младонагънати планини. Въпреки че са се издигнали от морското дъно преди милиони години, те все още непрекъснато се изменят. Някои върхове са действуващи вулкани; земетресенията са твърде често явление. Аконкагуа (6960) е най-високият връх в Андите и на целия континент.