Алфред Шклярски - Томек при изворите на Амазонка

Ресифи (в миналото Пернамбуко) — важно морско пристанище и град и същевременно столица на щата Пернамбуко в Източна Бразилия. Градът е построен отчасти на самия континент, а отчасти на полуостров и остров, намиращ се в лагуна, която се образува от две реки. Ресифи е най-издаденият на изток пункт на Южна Америка. През 1940 г. е имал 327 753 жители. Център на износа на захар, памук и ценни кожи. Градът е бил основан от португалците в 1535 г., отначало на полуострова, а по-късно холандците го разширили и на острова. Континенталната част е най-модерният район на града.

Ай, ай — тъй вярно (англ.). — Б.пр.

Състоянието на времето и климатичните условия в тропическа Америка са резултат на атмосферното налягане и свързаните с него ветрове, които тук са различни от тези на Африка, Австралия и Азия. Само в някои области на тропическа Америка има два дъждовни периода, разделени от един сух период, при който през цялото време е слънчево и ясно.

Райи — морски лисици или риби с ромбовидно дисковидно тяло. През деня спят в тинята или пясъка и чак привечер се раздвижват. Плуват по дъното, като докосват повърхността му с краищата на плавниците си. Ядат раци, крабове и дребни риби. Ако я настъпят, морската лисица удря с бодливата си опашка и ранява невнимателния. Раната е много болезнена, а симптомите са като при ухапване от отровна змия.

Осемнадесет от многобройните притоци на Амазонка са дълги над 1500 км. Най-големи леви притоци са Напо, Путумайо, Япура, Негру; а десни — Укаяли, Журуа, Пурус, Мадейра, Шингу и Токантинс. Дължината на плавателните водни пътища в целия басейн възлиза на 50 хил.км., от които 40 хил.км се намират на територията на Бразилия.

Манати — големи морски бозайници с вретеновидно тяло, покрито с къса, рядка козина. Хранят се с водна растителност и водят главно нощен живот. Живеят по бреговете на Атлантическия океан в тропическия пояс; по реките често навлизат във вътрешността на сушата. Преследват се заради месото, кожата и мазнината. Напоследък манатите са поставени под закрила.

Голямо водно растение с листа до 2 м в диаметър. — Б.пр.

Креоли — общо наименование на потомците на европейските колонизатори, родени в испанските, португалските и френските колонии.

Това е станало през 1751 г. Дьо ла Кондамин, френски математик и пътешественик, е роден в Париж в 1701 г., умрял в 1774 г. Като асистент в Парижката академия на науките през 1736–4 г. заедно с Буге и Годен измерил в Еквадор кривината на земния меридиан на Екватора. Тези измервания заедно с предишните, направени в Чили и Перу, дали възможност да се изчислят размерите на Земята. Кондамин се върнал по Амазонка и покрай другите изследвания начертал и първата по-точна карта на тази река въз основа на астрономически изчисления.

Чарлз Гудйър е роден в 1800 г., умрял в 1860 г.

Бразилия отворила Амазонка за международно плаване през 1866 г.

Мадейра — най-големият десен приток на Амазонка, образуван от реките Маморе и Бени, които извират от Андите на територията на Боливия. Мадейра тече през Боливия и Бразилия; дълга е 3240 км, а басейнът й заема 1100 хил.кв.км. За да не се прекъсва транспортната връзка в местата, изобилствуващи с водопади, бил започнат строежът на железопътната линия Мадейра-Маморе, дълга около 367 км, завършена през 1913 г. Тя е най-важната транспортна артерия за превозване на дървения материал и каучука от огромните гори.

Хенри А. Уикхем е роден в 1841 г., умрял в 1928 г. Син на заможен английски фермер.

През 1914 г. производството на каучук на Цейлон и Малайския полуостров превиши добива на каучук от диворастящите дървета, а сега плантациите дават около 98% от общата продукция на естествен каучук.

Колт — револвер с барабан за шест патрона, патентован през 1835 г. от американския инженер и конструктор Самюел Колт (роден 1814 г. и умрял в 1862 г.).

Тогава Томек още не е могъл да знае, че Пърси Харисън Фоусит, английски военен и заслужил пътешественик-изследовател, ще осъществи намерението си през 1925 г. Тогава именно Фоусит, придружен от сина си Джек и неговия приятел Рали Римъл, предприел експедиция до Мато Гросо, за да разкрие окончателно тайната за прастарите изчезнали градове. От тази експедиция не се върнал нито Фоусит, нито неговите спътници. Около изчезването им се вдигнал голям шум. Започнали търсения. Експедицията на командора Дайонт през 1928 г. не успяла да открие нищо. През 1930 г. журналистът Алберт де Винтон започнал издирвания, но също изчезнал безследно. Експедицията на Вирджинио Песноне съобщила от река Кулуене, че Фоусит по всяка вероятност е пленен във вътрешността на Мато Гросо от индианците арувуду. По-късно Патерик Юлиът събрал подобни сведения и с брат си Гордън потеглили да търсят изчезналите. Не успели обаче да проникнат през територията на индианците от племето бока прета, които не ги пуснали в района, където очаквали да открият Фоусит. Другите експедиции също не дали резултат. До ден-днешен изчезването на Фоусит си остава забулено с тайна. Той може би е успял да се добере до легендарния град, чиито жители се оградили със стена от диви племена? Може би живее сред тях? Това би било твърде фантастично разрешение на загадката.