Алфред Шклярски - Томек при изворите на Амазонка

Сухият период на тази географска ширина продължава от май до септември.

Гигантският мравояд е дълъг до 2,5 м. Само върхът на муцуната, устата, клепачите и ходилата му са неокосмени. Теглото на възрастно животно стига до 40 кг. Живее поединично и непрекъснато е в движение. Спи, където го завари нощта. Храни се с термити, мравки и техните личинки, които измъква с лепкавия си език от гнездата, след като ги разрови с нокти. Женската ражда едно малко и почти цяла година го носи на гърба си и го кърми с млякото си. Мравоядите се срещат само в екваториалните райони на Южна Америка.

Пекари — първи подразред на чифтокопитните животни, към който спадат две семейства: свинете и хипопотамите. Американските пекари образуват първото от тези семейства. Обикновеното пекари е разпространено от Арканзас до Патагония. Тялото му е дълго до 1 м. и е тъмнокафяво до черно. Пресечено е от една бяложълта ивица, която започва от плешките. На гърба си има жлеза, която отделя секрет с остра миризма. Поддава се на опитомяване.

Необикновената физическа издръжливост на южноамериканските индианци се потвърждава от учени и пътешественици. Ървин Голдмън, който е правил етнографски изследвания сред индианците от племето субео, в труда си „Индианците субео от Северозападна Амазония“ пише, че индианците от това племе проявяват огромна издръжливост при минимално хранене и почивка. Така например те могат да гребат в продължение на 17 часа, като почиват съвсем малко и се подкрепят с шепа сготвена маниока, без да слизат на брега. Същото се потвърждава и от бележития полски пътешественик-изследовател и писател Мечислав Лепецки, който между другото е извършил седем пътешествия до Южна Америка. Най-краткото от тях продължило половин година, а най-дългото — по време на Втората световна война и след приключването й — 17 години. Според М.Б.Лепецки южноамериканските индианци могат да гребат от изгрев до здрач с един час обедна почивка, тоест около 11 часа, без да чувствуват умора, като дори при това весело си бъбрят.

Гигантската видра — вид, разпространен в Южна Америка. Видрите са отлично приспособени за воден живот. Имат сплескана глава, козина, подобна на бобровата, плавателна ципа между пръстите и дълга, заострена накрая опашка. Живеят по крайбрежията на реките и моретата във всички части на света с изключение на Австралия. Нанасят големи вреди на рибното стопанство. В Европа живее само един вид, който се среща и в Африка, Средна и Южна Азия. Видрите живеят в дупки, които имат отвор под водата.

Самики — тютюн на наречието яхуа.

Тиви — сол на наречието яхуа.

Тунаи — червен.

Добър ден, приятелю (порт.).

Добър ден (исп.).

Курара — отрова, която представлява екстракт от кората на няколко вида стрихнацей, от луковицата на растението бурманиа или пък слизеста субстанция от корените Cicuss quadialata. С нея южноамериканските индианци напояват стрелите за лъкове и саркабани.

Маниоката — наречена в Южна Америка касава — принадлежи към семейство млечкови. Тя е едно от най-странните културни растения, защото грудките й съдържат гликозид, който под действието на ферментацията лесно се разпада на други органични съединения и отделя силна отрова — циановодород. Още в прастари времена хората се научили да отделят отровните съставки на маниоката. Среща се в диво състояние в цяла Бразилия и оттам по време на търговията с роби се е разпространила в целия тропически пояс. Тя представлява храст, висок до 3 м. Плодът е триделна торбичка. Под земята образува грудки с дължина до 60 см и тегло до 5 кг. Грудките на бразилската маниока съдържат много малко гликозид и затова, след като се сварят, могат да се ядат като картофи. От маниоката се приготвя брашно, наречено тапиока.

Става дума за доктор Харви Баслър, американец от немски произход, който по всяка вероятност през 1920–1935 г. от името на „Стандарт Ойл къмпани“ ръководил геоложките търсения в Перу. Същевременно се занимавал с естествоизпитателски и антропологически изследвания. Неговата библиотечна колекция по въпросите на Южна Америка съдържала 32 000 тома. Той събрал в дома си растителни и етнографски образци, каквито нямало в британските и немските музеи. Имал също голям брой животни. Изследователските му експедиции обхващали района от Мадре де Диос до изворите на Путумайо и от река Живари до горното течение на Мараньон.