Мери Мартин - Старлет

Неочаквано, като змия, която се стрелва към нищо неподозиращия гризач, Алек измъкна оръжието си.

— О, мисля, че можеш да бъдеш убедена. В края на краищата, какъв избор имаш? Възможностите ти са ясни. Мога да те убия тук, да запаля къщата и после да се присъединя към погребалното шествие по повод на трагичния инцидент с една прекатурена лампа, който отнел живота на моята единствена жива родственица, или можеш да тръгнеш с мен.

От устните й избликна нервен смях. Вероятно истерия или може би просто съчетание от ирония и умора. Като си помислеше само, че бе оцеляла след падането в ледената вода няколко дни преди това, за да умре сега от ръката на Алек. Тя вдигна ръка към устата си и поклати глава.

— Съжалявам, Алек. Но е твърде забавно. Мислиш ли, че никой тук няма да чуе изстрела? Не ти ли идва наум, че един силен мой крясък може да събуди целия град? — Тя още трепереше на пода, където я беше захвърлил той, но гласът й ставаше по-силен с възвръщането на смелостта й. — В края на краищата точно ти ме научи да крещя всички ония мръсни шеги, които си правеше с мен, когато бях малка.

Ответният смях на Алек прозвуча ниско и демонично в тъмната стая.

— Крещи, ако ти се ще. Всъщност звуците от твоите пронизителни, ужасяващи писъци винаги са ми доставяли удоволствие. Не мисля, че ще имам нещо против тях и сега. После просто ще те застрелям и ще започна да се блъскам по стълбите заедно с всички други, които вероятно ще ги чуят. Представи си колко ще бъда ужасен, когато намерят сестра ми умъртвена от ръката на някакъв злодей. — Той отново се почеса по брадата, този път с дулото на револвера. — Знаеш, че вероятно бих могъл дори да убедя онези мили хора от Текила Бенд да организират група, която да линчува онзи наемник, с когото си се срещала напоследък. Деър Маккалистър не се ползва с добро име из този край, нали? Някои даже казват, че никога не е успял да се оправи напълно, откакто застреля онова момче.

Със стенание, породено от смесица от оскърбление и силно страдание, Старлет скочи на крака и се втурна към него с пръсти, извити като нокти на хищник.

— Копеле такова!

Но борба нямаше, тъй като Алек я повали на пода, този път с приклада на пистолета си. Това предизвика вълни от смразяваща болка, идващи от рамото й, където я беше ударил.

— Нямах възможност да направя другото си предложение, нали? — каза той така мило, сякаш вече около час бяха водили любезен разговор на чай и бисквити. — А сега, до къде бях стигнал? О, да, изборът. Можеш да се облечеш, Старлет, и да дойдеш с мен.

— Така че да можеш да ме убиеш в прерията и да ме оставиш на хищниците да оглозгат костите ми? По-добре да умра тук.

— Винаги си била прибързана. Но ме разбра погрешно. Ако дойдеш с мен, няма да те убия. Имаш думата ми.

В отговор Старлет злобно рече:

— Твоята дума! Да не мислиш, че бих повярвала на твоята дума? Ти, измамен, безочлив кучи син…

— Я гледай ти, малката ми сестричка, това ли е бил маниерът на изразяване на добре възпитаната и нежна шивачка, която хората уважават и от която се възхищават? — Той се ухили като котка, която си играе с уловената мишка. — Ти решаваш. Можеш да умреш сега или да се възползваш от възможността, която ти давам.

Старлет отправи поглед към нощното шкафче зад него и усети прилив на надежда. Ако се престореше, че се съгласява с неговите условия, ще трябваше да си вземе дрехи от чекмеджето, а заедно с тях и камшика.

— Аз ще… ще дойда с теб — каза тя.

— Умно момиче. А сега стани. Облечи си дрехите. Имаме само няколко часа до настъпването на деня, а искам да съм в леглото си в имението, когато слънцето изгрее.

Старлет потърка рамото си, което още пулсираше болезнено, и се изправи на крака.

— Ще извърнеш ли глава настрани, докато се облека?

— Защо? Вече те видях в цялото ти прекрасно великолепие. Освен това не бих искал да получа изстрел в гърба като награда заради някаква си кавалерска глупост. — Той махна е оръжието. — Обличай се!

— Трябва да се отместиш, за да си взема чисто бельо и нова риза от шкафа.

Той се отдалечи на няколко крачки от нея и шкафа, но само за да вдигне дрехите, които бе свалила преди малко, и ги хвърли към нея.

— Облечи тези.

Старлет усети как надеждите й се изпаряват, но направи последен смел опит.

— Онези са изцапани, Алек. Имам чисти дрехи точно…

— Слагай тези и побързай. Беше ми приятно да се позабавляваме тук, но повече нямам време да си играя с теб.

Старлет взе дрехите, които й бе подал, и се оттегли в тъмния ъгъл на стаята, където се обърна с гръб към него. Но докато събличаше нощницата през главата си, усещаше втренчения му поглед върху себе си, и страните й пламнаха от възмущение. Стаята доста се бе охладила, откакто бе отворен прозорецът. Докато се обличаше и несръчно поправяше гънките на бельото си, започна да трепери. До момента, в който нахлузи ризата за яздене и започна да закопчава копчетата на блузата, пръстите й вече така трепереха, че едва се справяше с мъничките илици, които сама си бе ушила.