Мери Мартин - Старлет

Старлет още си спомняше смразяващите писъци на Джейд. Това щеше да остане запечатано завинаги в съзнанието й. Там щеше да остане и изуменият поглед на Големия Боби, когато вдигайки го нагоре, той видя Рейвън да връхлита върху него като черен ангел на отмъщението, долетял от ада. Тя току-що беше влязла в тайния коридор след среднощна езда, когато болезнените писъци на Джейд прокънтяха през стените.

Големия Боби бе яхнал крехката фигура на Джейд върху леглото, с ръце, обхванали гърлото й, когато Рейвън влезе в спалнята на приятелката си през един плъзгащ се панел в стената. Нямаше време за много мислене, трябваше да действа.

Рейвън изгърмя с воловарския бич на разстояние от десет фуга, кожената ивица на бича захапа дясното ухо на Големия Боби, точно както тя се бе прицелила, и го откъсна. Кръвта шурна по мръсната му риза.

Той изви от болка и гняв, но съвсем не мислеше да се предава. Вместо това в него експлодира неописуема ярост, устата му изригна мръсен поток от псувни, той скочи от леглото и се обърна към фигурата, облечена изцяло в черно, с прихлупена ниско над очите тъмна шапка тип Стетсън.

Погледът му блестеше с убийствена светлина. Той гледаше с дивите очи на чудовище. Сякаш от нищото, изведнъж в дебелата му ръка се появи нож и той изпръхтя към Рейвън, като пристъпваше към нея.

— Ще те надялкам на парченца за храна на враните, мистър, и когато приключа с теб, ще довърша и курвата, като преди това си направя всичкия кеф. Обичам да започвам от хубавичките им личица и да ги обработвам до пръстите на краката — той се захили като побесняло куче, оголвайки зъбите си зад повдигнатата горна устна. — И ти въобще няма да можеш да ме спреш, защото вече ще си накълцан на много малки парченца.

— Не се приближавай повече — предупреди го Рейвън, но Големия Боби не слушаше въобще. Хора като него никога не го правеха. Те се ръководеха от грубата си сила и никога не им минаваше през ум, че един ден ще се намери някой по-ловък от тях.

Той изтрополи по пода, скъсявайки бързо разстоянието между тях. Дори и на такава дистанция той смърдеше на коне, пот и застоял дъх на уиски.

— Ти, черни дяволе, вече си мъртъв — изхриптя той, хвърляйки се напред, и ножът проблесна, когато острието се насочи към гърдите на Рейвън.

Беше много късно да издърпа с ръка бича и отново да замахне, така че на Рейвън й оставаше единствената възможност, която винаги се бе надявала, че няма да й се налага да използва. Тя измъкна малкия пистолет от ботуша си и стреля, без да се цели, прострелвайки го право в сърцето. За неин ужас той трепна, но след това политна напред към нея.

Джейд скочи от леглото да помага на приятелката си и скочи върху гърба му като разярена котка. Тя го сграбчи за гърлото в мъртва хватка и пръстите й хванаха трахеята. Това бе бойно изкуство, което бе усвоила още в родината си. Мъжът извика само веднъж със странен, гъргорещ звук, след това се повали на колене, а Джейд продължаваше да го стиска за гърлото. Големия Боби се строполи по лице и трясъкът от огромното му тяло върху пода накара всичко живо от вертепа да се втурне към спалнята на Джейд.

Джейд вдигна поглед към Рейвън, така както стоеше приклекнала до огромното тяло. Лицето й бе бледо.

— Трябваше да го спрем — каза тя с безизразен глас. — Хайде, изчезвай оттук, преди да са разбили вратата и те намерят.

Рейвън коленичи до нея, впила поглед в струйките кръв, които се стичаха в малка локва на пода до тялото на мъжа. Тя сви рамене.

— Не мога да те оставя да поемеш вината сама — каза тя.

Джейд я побутна с ръка.

— Трябва да го направиш. Не можеш да рискуваш да те разкрият. Аз ще кажа на шерифа как Боби се опитваше да ме убие. Той ще ми повярва. Всички знаеха, че Боби го очаква лош край. Беше просто въпрос на време да се види кога и къде, това е всичко.

Тя потръпна и извърна поглед встрани от тялото.

— Поне няма повече да има други жени, които да страдат от него. Но не мога да кажа, че се чувствам добре, след като отнехме човешки живот. Дори и неговия, колкото и безполезен да беше.

Рейвън изправи приятелката си на крака.

— Слушай, Джейд, никога не е лесно да убиеш, когото и да било, независимо от това колко лош е той. Аз знам по-добре от когото и да било как се чувстваш сега. Но това, което направи, бе неизбежно. Той щеше да убие мен, а след това да се нахвърли отново върху теб.

Неизплакани сълзи блестяха в развълнуваните очи на Джейд.

— Знам — подсмръкна тя, — но не съм сигурна, че ще си го простя някога. Сега тръгвай, хайде. Твоето присъствие тук ще си остане наша тайна, както винаги.