Стив Мартини - Класацията

На рафта в гардеробчето видя дамска чантичка. Грабна я и затършува в нея. Имаше портмоне с два долара, цигари и ключове. Макар и неохотно, Аби взе парите. Ако не друго, можеше да ги обърне на монети и да се обади на Морган. Понечи да остави чантичката, когато забеляза на рафта карта, вероятно с перфорация за отключване на всички стаи. Тя я пъхна в джоба си, после бързо се изниза през входната врата.

Облече се навън в мрака, извади картата от джоба и хвърли хавлията в кофа за боклук. После забърза към стаята на Джак. Лампата над вратата беше запалена, но прозорчето на банята бе тъмно и отпред нямаше кола. Реши да рискува, пое си дъх и пъхна картата в процепа. След секунди се озова вътре, затвори вратата зад себе си и застана неподвижно в мрака. Ослуша се, но чу само тиктакането на будилника, чийто циферблат светеше върху нощното шкафче в спалнята.

Стаята бе опразнена, но куфарът на Джак, така и неотворен след връщането му от Ню Йорк, беше на пода до леглото. Аби се поколеба дали да запали електричеството, но иначе не виждаше почти нищо. Включи нощната лампа и веднага се отправи към коридора, от който се влизаше в банята. В него имаше двукрила врата хармоника на дрешник. Тя отвори едното крило. Сейфът бе поставен върху дървена скара на пода. Аби клекна и се помъчи да си спомни комбинацията.

Не се сещаше коя година каза на Джак, когато я попита за рождената й дата. Годината беше включена в кода. Молеше се само да не го е променил. Опита на няколко пъти с месеца, деня и различни години. Накрая чу лекото бръмчене на моторчето и видя надписа „отворено“, изписан с червени букви в прозорчето на вратата.

Вътре имаше доста неща — пликове, документи и връзка ключове за кола, които сигурно бяха на Джак. После го съзря в дъното. Паспорт с тъмносини корици. Извади го и го отвори. Беше на Джак. Пусна го на пода и трескаво зарови в сейфа. Под купчина документи на дъното Аби зърна още едни сини корици. Отвори ги и пулсът й се ускори. Вътре беше нейната снимка. Въздъхна облекчено. Вдигна паспорта на Джак от пода и го пъхна със своя в дълбокия джоб на униформената рокля. Сега Джак трудно можеше да напусне острова, за да я преследва.

Вътре имаше и банкноти. Възлизаха на сто и седемнайсет долара. Прибра ги при паспортите. После откри втората си дебитна карта. Взе и нея, затвори вратата на сейфа и натисна копчето за заключване. Моторчето пак избръмча.

Аби влезе в банята, но не светна лампата. Изми саждите и кръвта от ръцете и лицето си, после намери четка за коса и се среса, така че придоби по-човешки вид.

Отново се върна при дрешника. Отвори другото крило на вратата и огледа закачените дрехи. Панталоните и ризите на Джак й бяха големи, така че реши да си остане с униформената рокля. Щом стигнеше в Кристианстед, щеше да изтегли пари от автомат и на сутринта да си купи дрехи. После щеше да потърси възможно най-бързия начин да изчезне от острова.

На една стенна закачалка в дъното на дрешника Аби видя калъфа, в който Джак държеше пистолета. Ципът беше отворен. Тя го вдигна. Беше празен. Пистолетът го нямаше. Влезе в спалнята и прерови чекмеджетата на скрина. Нямаше нищо, което да й върши работа. Намери чифт бели къси чорапи и си помисли, че може да ги обуе. Мушна ги в джоба си.

Тъкмо затваряше чекмеджето, когато чу шум от гуми по чакъла и щом надникна през прозорчето на банята, видя светлините на фарове. Аби се хвърли към нощната лампа и я угаси тъкмо когато моторът заглъхна и се затръшна врата. След миг чу как в процепа се пъхна карта.

Тя се спусна към вратата за вътрешния двор, но беше много късно. Сноп светлина нахлу в стаята и Джак влезе в коридора. Аби се сниши на четири крака зад леглото и повдигна кувертюрата. Матракът беше поставен върху рамка и тя нямаше как да се пъхне под леглото. Легна на пода и замръзна. Той влезе в спалнята и запали нощната лампа, после се тръшна на матрака. Пружините изскърцаха и Аби едва не изпищя от ужас. Чуваше дишането му, чуваше как вади неща от джоба си и ги оставя на шкафчето от другата страна на леглото. Помоли се да отиде да си вземе душ или да се среши, нещо, което би й подарило две секунди, за да стигне до вратата към двора.

Джак метна през леглото едната си обувка, която едва не я улучи. Затаи дъх от ужас, че той ще се пресегне да прибере обувката. Но след — малко до нея тупна другата, после долетяха чорапите му.

Той стана от леглото и тя чу тихото шляпане на босите му крака по плочките на пода към банята.

Аби се надигна и се спусна към вратата. Под дръжката имаше брава с най-обикновен ключ. Тя го превъртя лекичко, за да не вдига шум, после надзърна към банята.