Стив Мартини - Класацията

Аби не му отговори. Погледът му я притесни — стори й се, че я познава.

Сержант Логано се пресегна към жабката и насочи фенерче право в очите й. Тя сепнато отметна глава и закри лице с длан. Той отново бръкна в колата и отвори голяма папка, която лежеше на седалката му. При това движение по пода на колата се изсипаха уголемени снимки на Аби. В този момент очите им се срещнаха над покрива на колата и Логано примига.

Още една пожарна кола се зададе и спря зад патрулната. Логано каза на шофьора си да се отмести встрани, за да й направи път. За няколко секунди той се превърна в регулировчик, който направляваше разминаването по тесния път. Когато пожарната забоботи напред, Логано потърси с поглед Аби, но тя бе изчезнала.

Нямаше представа защо полицията има нейни снимки, но не изчака да разбере. Щом разполагаха с тях, то не беше случайно. Полицията никога не би повярвала на разказа й. Тя нямаше доказателства, че Джак е взривил къщата. Той щеше да твърди едно, тя друго, а в дрешника й имаше труп.

В суетнята и прахоляка при разминаването на колите Аби се скри в храстите край пътя. После си плю на петите. От време на време се обръщаше и виждаше как двете ченгета шарят с фенерчета из храстите, чуваше гласовете им. После високият със спортното сако се провикна:

— Няма страшно. Не може да стигне далече по хавлия. Обади се в участъка по радиостанцията. Ако не я заловим тази вечер, колегите непременно ще я спипат утре. — Качиха се в колата и подкараха към гаснещото зарево, заменило къщата й.

Изчака, докато задните светлини изчезнаха зад хълма, после заподтичва успоредно на пътя, доколкото й стигаха силите. След няколко минути бе пред портала на „Пирата“. В каменната кула имаше двама мъже, които си приказваха.

Аби ги наблюдава известно време, докато не дойде и трети от обслужващия персонал. Заобсъждаха произшествието на висок глас, като жестикулираха оживено.

Аби се промъкна напред зад някакви мотокарчета и се отправи към главната сграда. Не влезе вътре, а заобиколи покрай паркинга отзад и верандата на втория етаж, където се помещаваха барът и ресторантът.

Въпреки взрива, суматохата и сирените, оркестърът не бе пропуснал и един такт. Аби чуваше как тълпата пляска и подвиква в хипнотичния ритъм на барабани и китари.

Тя забърза надолу към бунгалата на плажа. Не изпускаше от очи пътя, да не би Джак да се върнеше, но беше тъмно и единствената й компания си оставаше музиката, долитаща отгоре.

В подножието на хълмчето имаше паркинг с разчертани места за колите пред всяка стая. Повечето прозорци бяха тъмни. Аби знаеше, че доста бунгала са свободни. А някои от летовниците може би се веселяха или спяха.

Стаята на Джак бе втората откъм по-близкия до плажа край. Тя нямаше представа как да влезе. Всички врати бяха секретни и се отключваха с перфорирани карти. Джак й бе дал едната от своите две, но сега тя представляваше разтопена пластмаса сред пепелта от чантата й.

От другата страна на паркинга, точно срещу бунгалата, имаше ниска сграда, чиито прозорци светеха. Беше някаква постройка за персонала. В деня, когато се настаниха тук с Джак, Аби бе видяла камериерки, които влизаха и излизаха от тази постройка. Имаше една отворена врата към помещение със запалени лампи. Тя се прокрадна към нея и надникна вътре.

Някаква жена гладеше униформени дрехи. В голяма сушилня се въртеше спално бельо. Жената беше със слушалки на ушите и слушаше музика от уокмена, препасан на кръста й. Беше с гръб към Аби и нямаше да чуе дори топовен гръм.

На стената до входа имаше ред гардеробчета, може би десетина. На всички с изключение на едно висяха катинарчета. Аби погледна хавлията си, която бе прогорена и изцапана с две петна от кръв. През деня тя щеше да е като неонов надпис, призоваващ: „Арестувайте ме.“ Трябваше да намери някакви дрехи. Погледна открехнатото гардеробче, после жената, която гладеше и поклащаше хълбоци в такт със звучащата от слушалките музика.

Аби се шмугна през вратата и застана пред гардеробчето. Вътре имаше две униформи, чифт дънки и къса блузка. Дънките и блузката бяха много малки. Крачолите бяха с цяла педя по-къси за нейния ръст. Тя грабна една от униформените рокли. Трябваше да стига до средата на прасеца й, но едва покриваше коленете й. Взе я все пак. Обувки нямаше.

Аби пак погледна жената. Тя беше с маратонки. Тъй или иначе, те нямаше да станат на Аби. Трябваше да се задоволи с гумените обувки. Жената бе изгладила половината рокля и сега разстилаше на дъската другата половина.