Стив Мартини - Класацията

Пет минути преди времето, когато трябваше да кацне самолетът му, тя спря душа, избърса се и облече хавлията си. Взе си кутийка диетична кока-кола от хладилника и след като подсуши косата си с кърпа, се опита да подреди малко къщата. В нея цареше хаос. Нямаше представа кога ще се върне тук и дали изобщо ще се върне. Помисли си, че трябва да уреди транспортирането на колата до Сиатъл. Колко ли щеше да й струва това? Надяваше се, че поне Чарли си е начесал крастата. От него и Джак не успя да се вреди да покара повече от два пъти. Нагло племе бяха мъжете.

Нужна беше само една искрица, за да се запали газта. Той излази навън през дупката отстрани на къщата, после си пое дълбоко дъх, за пръв път от няколко минути.

Притича до металната кутия, закована на обшивката на къщата. Вдигна капака и прикрепи две тънки оловни жички към медните клеми, после огледа кабела, който излизаше от кутията и обточваше къщата от едната страна. При ъгъла с фасадата той изчезваше в пластмасова изолационна тръба, за да продължи подземния си път.

На островите предпочитаха да вкопават кабелите, което бе по-малката от две опасности. Ураганите събаряха електрическите стълбове, а приливите наводняваха подземните кабели.

Той нави една от тънките оловни жички около края на запалителната свещ, а другата намота на металното връхче близо до луфта. После метна свещта през дупката колкото се може по-навътре в прохода.

Подуши мириса на газ, който сега лъхаше изпод къщата. Всяко претърколване на свещта щеше да предизвика искра. Не можеше да си представи, че ще са нужни повече от едно-две претърколвания.

Аби бе оставила самолетните си билети на кухненската маса още като влезе и сега ги прибра в куфарчето, за да не ги забрави.

Ставаше много топло. Въпреки съветите на Морган се нуждаеше от глътка въздух. Отвори плъзгащата се врата и застана с лице към океана. Вятърът развя краищата на хавлията й и хладният солен въздух освежи голото й тяло.

Отпиваше от колата си и си спомняше първите нощи в блажено неведение, когато не подозираше за лъжите на Джак. Мислите заливаха съзнанието й една през друга. Започна да изброява наум всички неща, които трябваше да свърши до сутринта. Сети се за ръкописа си, чиято разпечатка лежеше върху масата в спалнята й. Без компютъра бе обречена на бездействие, поне докато стигнеше в Ню Йорк.

Пак отпи от колата и погледна билетите в ръката си. Внезапно една мисъл се стовари в мозъка й като оловна тежест. Паспортът й го нямаше! Беше в сейфа в хотелската стая на Джак. Съвсем бе забравила за него. Къде й беше умът? Без паспорт не може да напусне острова.

Запъти се към спалнята. На челото й изби студена пот. Някъде имаше ключ за стаята на Джак, една от онези перфорирани пластмасови карти. Но къде я бе оставила? От седмици не я използваше. Не помнеше и комбинацията на сейфа. Когато остави в него паспорта и втората си дебитна карта, Джак я попита за рождената й дата и тя го излъга. Сега не се сещаше коя година му каза. Ами ако беше сменил комбинацията или пък бе унищожил паспорта й? Тя щеше да остане тук като в капан, от който нямаше излизане, докато не попълни планини от формуляри за бюрокрацията. Обхвана я ужас.

Продължи по коридора към спалнята. Първо трябваше да се облече. Отвори вратата на дрешника и мярна нещо, което не бе оставяла там. Якето на Чарли. Понечи да вземе бермудите си, но изведнъж замръзна с протегната ръка.

— По дяволите! — изкрещя тя, уплашена до смърт. — Ти си пълен кретен, Чарли. — Отдръпна се настрани да си поеме дъх, замаяна от шока. — Тежко ти, ако още веднъж ми изиграеш тоя гаден номер! — развика му се тя. Сърцето й блъскаше в гърлото. Тя притисна ръка към гърдите си. Този глупак едва не й докара инфаркт.

— Дяволите да те вземат! — изруга Аби, присвита на две.

Чарли дума не обели.

— Само ако още веднъж… — След няколко минути пулсът й се укроти и уплахата й отстъпи място на яда. Тя се изпра ви и си пое дълбоко дъх. Погледна се в огледалото срещу дрешника.

Чарли продължаваше да стои в ъгъла. Не помръдваше. Беше с някаква шарена риза — от тези, които ги топят в боя усукани. В ръждивочервени краски на гърдите. Чудно костюмиран за барове и дискотеки, помисли си тя.

Продължи да се взира в огледалото и внезапно осъзна, че краката на Чарли са като гумени. Коленете му бяха подгънати настрани, а ръцете му висяха, все едно бе кукла на конци. Обувките му не се виждаха под висящите дрехи в дъното на дрешника. Поза, която не се подчиняваше на земното притегляне.