Стив Мартини - Класацията

— Искат бицепси и бели зъби. Ще им ги осигуря. Младост и красота. Ще се изръсят добре.

— Наистина ли мислиш, че на мъж са готови да платят повече?

— На млад мъж. Красавец. Обзалагам се на каквото искаш.

— Защо?

— Попитай тях. Освен това нещата не опират само до по̀ла. Аз имам книги, които са се провалили на пазара. Дори не са се доближили до класацията. От такъв автор не става звезда. Няма начин. В този бизнес получаваш начална скорост, ако те открият. Искат нови лица, за да могат да обявят пред света, че са тяхно откритие.

— Само че в твоя случай…

— Давам им стегнат задник, за да се съгласят.

— Ще те спукат от съдебни дела.

— За какво?

— За измама например.

— Няма.

— Защо?

— Защото, за да докажат измама, ще трябва да докажат нанесени щети. Това значи да заявят, че на мен, жената, са щели да платят по-малко, отколкото на красавеца, който съм им представила.

Морган се замисли за момент и се усмихна.

— Дискриминация.

Аби кимна.

— Ще трябва да го признаят.

— Ще се изправят пред нож с две остриета — каза Морган.

— По едно острие за всяка буза — добави Аби. — Освен това, ако книгата има успех, защо им е да ме съдят? А ако мине и замине, на кого му пука? Няма да има за какво да претендират.

Морган беше възхитен от хитростта й. Беше обмислила всичко. Явно притежаваше и други качества, освен писателския талант. Беше по-добър адвокат, отколкото бе смятал.

— Не се ли притесняваш, че някой друг ще отнесе лаврите за твоя труд?

— Само до излизането на изданието с меки корици — от върна Аби.

— После какво?

— После ще кажа истината.

— И мислиш, че ще ти позволят?

— А как могат да ме спрат? Ако направя всичко както трябва, ако регистрирам авторските права на свое име… Или пък покажа договор с този, когото ще представя за Гейбъл Купър. Няма да имат избор.

Морган не можеше да не признае, че звучи забавно. Много по-забавно от адвокатската практика.

— Може би аз ще мога да го направя. Имам предвид, да стана Гейбъл Купър.

Аби не знаеше как да му го каже, но Морган го прочете в очите й. Нямаше нужда да обяснява.

— Знам. Тлъстини където не трябва. Косата ми започва да оредява.

Вдигна ръка и разроши четината на тила си.

— Сега кой проявява жестокост спрямо кого? — попита Аби. — Не, не искам да те замесвам.

— Разбирам. Просто искаш от мен да ти помогна да планираш измамата. Не искаш да я извърша.

— Може ли да стане? Можеш ли да регистрираш авторското ми право и да им попречиш да ме открият?

Морган се замисли.

— Струва ми се, че да. Някой друг знае ли какво си намислила?

— Само трима души — отговори Аби след малко.

— Кои?

— Ти, аз и Тери. Наложи се да дойде при мен за известно време, така че й казах. — Аби и Тереза Дженрико бяха приятелки още от гимназията.

— Продължава ли да я бие?

Аби кимна.

— Какъв кретен! — Морган имаше предвид Джоуи Дженрико, охладнелият съпруг на Тери. Двете жени и Морган няколко пъти се бяха отбивали на чашка след работа в едно барче зад ъгъла. — Заслужава куршум в главата.

— Да не би да предлагаш услугите си?

— Познавам някои подходящи хора. — Морган изви носа си на една страна с показалец, за да заприлича на боксьор тежка категория с размазана физиономия. — Може да стане много дискретно. Могат уж да го блъснат с камион, докато спи в леглото си. Какво е за нас някаква си касапница, след като вече се занимаваме с измами? — намигна й той.

Аби го погледна и се засмя. Морган си записа нещо.

— Не си казвала на никой друг, нали?

— Ще трябва да научи още един човек.

— Кой?

— Гейбъл Купър.

Не изглеждаше зле — мургав, с едва набола брада. От друга страна обаче, беше късен следобед. Служителката го изгледа объркано, както младо момиче гледа по-възрастен мъж, при това хубав.

— Мога ли да ви помогна? — попита го тя.

— Търся Абигейл Чандлис.

— Не зная дали е тук. Как се казвате?

— Джоуи Дженрико.

— По какъв повод?

— За повода искам да говоря с Чандлис.

— Не… имах предвид свързано ли е с някое дело във фирмата…

— Да. Развода ми.

— Наш клиент ли сте?

— Не. Вашите хора представляват жена ми.

— О… един момент. — Червените сигнални светлини вече светеха в главата на момичето. През последните няколко го дини разни гневни съпрузи бяха изстреляли в големите юридически фирми предостатъчно куршуми, за да се наложи служителките в приемните им да преминат по-сериозно обучение от Националната гвардия. Момичето натисна бутона под бюрото, за да сигнализира на охраната на първия етаж — жълтия бутон, който означаваше, че трябва да се качат без извадени пистолети. Продължавайки да се усмихва, тя по търси с очи издутини под сакото на посетителя, но не откри нищо.