Стив Мартини - Класацията

За пръв път след смъртта на Тереза Аби отвори сърцето си за друг човек. В леглото Джак беше нежен и ласкав като следобедното слънце, което ги галеше с лъчите си, докато слизаха на кея в Кристианстед.

Джак се бе преоблякъл в панталони с цвят каки и жилетка за сафари. С милион джобове. Аби се запита дали в един от тях не носи пистолета си. Все още се притесняваше, че мъжът, с когото пътуваше, най-спокойно се разхожда с оръжие в себе си.

Яркожълтите стени на старата холандска крепост привлякоха вниманието й, както и идиличната атмосфера. Около нея се носеше френска и немска реч. Джак й бе казал, че туристите от Европа идват за един ден на американския остров, за да си напазаруват. Градчето й напомняше за някое екзотично пристанище, например Ява през миналия век. Лазурносинята вода не помръдваше. Белият пясък по дъното проблясваше. На около половин километър навътре имаше малък остров с кокетно хотелче на плажа.

— Трябва да минем през митницата — каза Джак. — Няма Да има проблеми. — Капитанът на яхтата вече се бе обадил по радиото и на кея ги чакаше митнически инспектор, който им зададе няколко въпроса и подпечата паспортите им. Багажът им така и си остана на яхтата. Да бъдеш приятел с най-големия търговец на ром в света си имаше своите преимущества.

Джак спря едно такси и те се отправиха извън града, на изток, по Ист Енд Роуд. Таксито беше с десен волан, а движението — като в Англия. Пътуваха край тучни поля и стари каменни кули. Островът беше осеян с останки от вятърни мелници, чиито крила бяха отнесени от безброй урагани с отдавна забравени имена. Преминаха покрай разрушена плантация за захарна тръстика от осемнайсети век. Няколко едри капки дъжд паднаха на капака на колата, но багажникът остана сух.

След десетина минути минаха през арка с две колони в бяло и розово и поеха по частна алея, която се виеше покрай тамариндови дървета, някои от които на повече от сто и петдесет години. Спряха пред двуетажна каменна сграда с бариера и униформен пазач.

— Още едно имение на твоя приятел, а? — повдигна вежди Аби.

— Курортен комплекс — отвърна Джак. — Трябва да го видиш отвътре. Близо е до мястото, където ще се настаниш.

Тук само ще преспим. Сутринта ще напазаруваме и ти можеш да се нанасяш в къщата. Тя е малко по-надолу по пътя. — Джак явно бе помислил за всичко. — В комплекса има хубав бар и ресторант — каза й той. — Отлична изба, почти домашен уют. Ако не ти се готви, можеш да идваш тук. Тъкмо една малка разходка.

Комплексът беше частен и просто великолепен. Тревата на игрището за голф беше като коприна. Сградите бяха боядисани в нежно розово, с бордюри от камък. Повечето изглеждаха поне на триста години. Някога тук се бе намирала голяма захарна плантация. Самият хотел бе кацнал на носа над синия карибски залив.

Таксито спря пред входа и портиерът пое багажа им. Джак се отправи към рецепцията. Над входа имаше мраморна табела с надпис:

Аби остана при багажа. Страхуваше се да не й откраднат компютъра. Подробният план за продължението беше почти готов. Той се превръщаше в изключително важен документ. След като първата книга очевидно щеше да струва милиони, планът на продължението беше направо чисто злато и Аби го приемаше точно така. Имаше един екземпляр на хартия, беше го записала и на дискета. Малкият й компютър се превръщаше в неразделна част от живота й, ако искаше да завърши книгата навреме.

На рецепцията я очакваше изненада.

— Изглежда, че твоят приятел Спенсър най-сетне ни на стигна — заяви доста раздразнено Джак.

— Как е успял?

— Преди да тръгнем, му казах да праща тук всички съобщения — обясни Джак. — А той ти е пратил подарък.

— Какъв?

— Навън е, на паркинга отпред — изчурулика администраторката, преди Джак да успее да отговори, и изгледа Аби с неприкрит интерес. Сигурно дамата беше някоя много известна личност. Подобни подаръци бяха голяма рядкост.

Аби се втренчи недоумяващо в Джак.

— Не ме питай — сви рамене той.

Тя излезе навън и там, под сянката на голямо дърво, беше спряло едно малко беемве, модел Z3, със свален гюрук.

— Под наем ли го е взел? — попита Аби, като влезе вътре.

— Изглежда, че го е купил — поясни Джак. — С твоите пари. — Той завъртя верижка с ключове на пръста си и й пода де един плик. Вътре имаше бележка.

Поздрави от дома!

Знаех, че ще ти трябва превоз и накарах един дилър да ти го изпрати от Маями. Не се ядосвай. Можеш да си го позволиш. Освен това имаш повод да празнуваш, повярвай ми.