Ричард Матисън - Скрити таланти

Едрият мъж взе един сервиз с ножове за месо от най-горната етажерка и го постави върху тезгяха така, че всички да го видят.

Отново се обърна.

— Насам! Елате! — завика. — Елате и вкарайте топчетата в бурканите! Спечелете награди!

Гласът му трепереше.

— Той иска още да играе! — обади се някой.

Мъжът със сламената шапка за сетен път се извъртя на пети. Съгледа монетата от двайсет и пет цента, която мъжът в черно току-що беше оставил върху тезгяха.

— Вече няма награди! — запротестира той.

Мъжът в черния измакчкан костюм посочи с пръст останалите неща, подредени над етажерките: електрически тостер за четири филийки, късовълнов радиоприемник, бормашина с принадлежащите й аксесоари и портативна пишеща машина.

— Ами онези там? — попита той.

Едрият мъж се прокашля, оправи гласа си.

— Те са само за показ, не са за продан! — изрече и потърси с поглед подкрепа.

— А това къде го пише? — извика някой от тълпата.

— Така е и толкоз! — отсече троснато мъжът със сламената шапка. Лицето му бе плувнало в пот.

— Искам да играя и да спечеля и тези награди! — заяви мъжът в черно.

— Вижте какво, чуйте добре… — лицето на едрия мъж се наля с кръв. — Оставете ме най-сетне на мира и се…

Той не довърши. Захълца, задави се и залитайки се препъна в масата.

Изтърва бастуна от бамбуково дърво. Лицата на зяпачите затрептяха пред очите му. Сприхавите им гласове му се сториха далечни, сякаш идваха от отвъдното. Смътно видя лицето на мъжа в черно да се отдалечава от него и да се губи в тълпата. После успя да се изправи и веднага замига на пресекулки — ножовете за месо бяха изчезнали .

Почти всички зрители напуснаха сергията. Останаха само двама-трима. Едрият мъж се направи, че не чува заплашителното им мърморене. Взе монетата от двайсет и пет цента, оставена върху тезгяха и сложи три топчета за пинг-понг пред момченцето.

— Хайде, малкият, опитай късмета си!

Гласът му едвам се чу — немощен, глух и задавен.

Пусна монетата от двайсет и пет цента в кутията под тезгяха. После се подпря на стълба, притисна корема си с ръце.

Цигарата падна от устата му.

— Боже мой! — изстена той. Почувсвта как дълбоко отвътре остриетата на ножовете го разкъсаха.

© Ричард Матисън

© 1998 Любомир Найденов, превод от английски

Richard Matheson

Източник: Преводачът

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5959]

Последна редакция: 2008-04-03 19:00:00