Анджей Матеошек - Възмездието

— И така, напред! — извика Роден в микрофона и след миг той се намираше в коридора, заобиколен от екипажа си. Стените чернееха зловещо, но в дъното забеляза оскъдните отблясъци на светлина.

— Двама остават за охрана тук, останалите с мен!

След стотина метра седмината попаднаха в огромна, ярко осветена зала. По дължината на стените й бяха разположени много тръби, а от двете й страни се намираха бели лабораторни маси с многобройни химически уреди и съдове по тях. В средата се намираха два реда двуметрови балони, свързани със сложна система от тръбички.

Роден се приближи към единия от тях, отви малкото кранче и на пода паднаха големи светлосини капки течност.

— Командоре, не пипайте това! — забръмча в слушалките гласът на старши лейтенант Дейвис. — Това е много опасно взривно вещество. Виждате ли…

Дейвис наля в една колба от светлосинята течност, а след това се приближи към другата редица балони и наля в друга колба капки червена течност. Изля ги на пода и всички с любопитство наблюдаваха двете приближаващи се струи. В момента на сливането им внезапен взрив разтърси въздуха.

— Това е тектонит — отново се чу гласът на Дейвис, — тези запаси са достатъчни да се взриви целият остров.

— Трябва да го обезопасим — каза Роден. — Оставате тук с Томсън. Ако се случи нещо с нас, взривете лабораторията!

— Разбирам, командоре!

Роден се хвърли напред, но от един страничен коридор се чуха два изстрела и един от навигаторите се свлече на пода. Роден стреля два пъти и побягна в посоката, където преди миг се мярна фигура в сребрист комбинезон. След няколко метра се спря. В краката му лежеше дребна фигура. Приклекна и я обърна по гръб. Усети, че му притъмнява пред очите. Това не беше човек! Зад стъклото на сребристия шлем го гледаха втренчено с мъртъв поглед изпъкнали очи. Лицето на непознатото същество, лишено от нос, със заострена хоботовидна челюст, поразяваше със своя вид. В ръката, напомняща защитна ръкавица, съществото стискаше тръба с необикновена форма — навярно това беше неговото оръжие. Заедно с тримата си другари Роден се наведе над съществото. Без съмнение пред тях лежеше пришълец от Космоса. И то пришълец, който в никакъв случай не беше настроен миролюбиво към хората.

Остави другите, продължи до края на коридора и там попадна в началото на огромна подводна пещера. Погледна надолу и видя огромните тела на китове. Някои от тях имаха на главите си миниатюрни предаватели, прикрепени за кожата с помощта на смукала. Изходът от пещерата беше преграден с решетка. Вляво в малък басейн се намираха делфини орка. Позна ги по грамадните триъгълни тръбни плавници — всички делфини бяха свързани с мрежата от тръби, обвиващи пещерата. На мястото, където стоеше, се намираше нещо като дистанционна диспечерска уредба. Едва сега разбра каква загадка криеше вътрешността на острова. Тук, пред него, се намираше изкуствена плантация за китове-гиганти. Космическите пришълци, враждебно настроени към жителите на Земята, без съмнение искаха да завладеят планетата. И тъй като не разполагаха с необходимата сила, явно искаха да извършат това, използувайки невинните обитатели на океаните.

Голямото количество тектонит, струпано на острова, потвърждаваше изводите на командора. И така на всяка цена трябва да се попречи на нашествието им!

Роден се върна по коридора и изведнъж почувствува, че се вкаменява! Пред него на зеленикаво проблясващите плочи лежаха три фигури в пурпурни комбинезони. Огледа се, но никъде не видя тялото на космическия пришълец. Явно тези, които са убили тримата моряци от „Мурена“, са го взели със себе си.

Нямаше време за губене. Командорът се хвърли към лабораторията. Натъкна се на мъртвите Томсън и Дейвис. Роден извади малка антена и включи микропредавателя, викайки позивната на двамата моряци, оставени да охраняват входа на тунела. Никакъв отговор. Разбра, че е единственият останал жив от екипажа на атомната подводница и няма шанс да се измъкне. „Мурена“ беше повредена и неспособна за потопяване…

Приближи се към два огромни балона, свързани със стъклени тръбички във формата на буквата V. Отвори бавно двата месингови крана и с явно облекчение видя как от двете страни потекоха една към друга струи тектонит. Нищо повече не можеше да ги спре…

Огледа за последен път лабораторията, опря се на стената и зачака смъртта…

Сребристата фигура, надвесена над окуляра на звездния телескоп, се изправи и обърна към намиращия се в централното помещение екипаж на космическия кораб.