Анджей Матеошек - Възмездието

Командорът разбра, че се намира в някакво отлично маскирано пристанище. Мнимо безлюдното островче представляваше прекрасно укритие за модерно оборудваните „корсари“. За момент взе решение: насочи кораба към центъра на басейна с нос към акостиралия кораб, наблюдавайки едновременно бреговите съоръжения. Не забеляза никакво движение — знак, че жителите на островчето не са много доволни от посещението. Изчаквайки няколко минути, Роден включи видеофона, който му показа вътрешността на спасителната капсула:

— Сами видяхте — започна той — каква паника предизвикахме, като се появихме тук. Трябва да изпратим абордажно отделение. За тая задача са необходими трима-четирима. Кой от вас…

Не беше завършил, когато на пулта светнаха 12 червени лампи.

— Благодаря ви, но не мога да позволя всички да напуснат кораба. Ще отидат Милър, Браун, Родригес и Лий. Успех, момчета!

Изключи микрофона и погледна екрана на монитора. На брега продължаваше да цари спокойствие. След получаването на сигнала за готовност на четиримата смелчаци, той натисна ръчката и включи двата черно-бели контакта. Сивозеленикавата електрическа лодка се отдели от кораба, насочи се към „корсара“. Докосна брега. Четиримата с пистолети в ръка изскочиха от нея, криейки се сред огромните скали. Двама от тях се откъснаха от скалите и се насочиха към акостиралия кораб. Внезапно единият се спря, издигна ръце, като че ли да защити главата си, и миг след това рухна на земята. Вторият от бягащите се скри зад корпуса на кораба. Командорът обърна камерата към сребристите постройки и успя да забележи блясъка на лазерния изстрел. Ръката му действуваше по-бързо от мисълта — лазерните оръдия на кораба бяха моментално насочени към огледалните проблясващи стени. Блясък на експлозия и кълбо черен дим се понесе над скалите. Командорът щеше да натисне втори път бутона на пусковото устройство, когато с края на окото си забеляза на екрана фигура в кърваво проблясващ комбинезон. Позна Родригес, най-добрия стрелец в цялата IX ескадра. Стоеше на брега и енергично махаше с ръка в посока към „Мурена“. Роден имаше чувството, че младият испанец искаше да го предпази от нещо. Внезапно забеляза лазерната игла, която пресичаше въздуха, и след миг видя тялото на Родригес да лежи неподвижно.

Желание за отмъщение облада командора — беше вече загубил трима души, без да знае чия ръка ги беше лишила от живот! Включи монитора и в момента, когато насочи една от външните камери назад, се вцепени! На разстояние по-малко от 100 метра чудовищен кит пореше водата. Никога дотогава не беше виждал такова гигантско животно! Грамадното туловище можеше да смачка корпуса на „Мурена“ като картонена кутийка. Превключването на командните ръчки беше работа за секунди и корабът като пришпорен кон се хвърли напред. На няколко десетки метра от брега направи внезапен завой вляво и се насочи зигзагообразно към средата на басейна. Едва сега Роден можа да оцени действителната големина на звяра. Потръпна при мисълта, че корабът му в този миг можеше да бъде смачкан от ударите на чудовищната опашка. Натисна два жълти бутона и от двете страни на носа се показаха отверстията на четирите пускови установки. Секунда по-късно четири торпеда, използвани за приспиване на болни и ранени животни, изскочиха за среща с атакуващия гигант. Улучен с двойна приспиваща доза, той започна да се мята, като издигаше фонтани вода и удряше мощния си плавник в повърхността на басейна. Но постепенно неговите движения се забавяха, докато на края се отпусна напълно неподвижен. Командорът насочи отново камерата към скалите, сред които лежаха неподвижните фигури на неговите моряци.

След миг започна отново да обстрелва постройките, които въпреки многобройните експлозии оставаха неразрушени. В момента, когато левият пусков механизъм се насочваше към сивия силует на кораба, „Мурена“ беше разтърсена от мощен взрив, няколко секунди по-късно — от втори. Напразно Роден се стараеше да изведе кораба от полето на обстрела — управлението не действуваше. Автоматите съобщаваха за течове в кърмата. Бойната кула беше неподвижна… Третият удар ускори решението — осакатеният кораб бавно заплава към брега. Ситуацията на деветте души, намиращи се на палубата му, все повече се влошаваше. Всеки от тях разбираше, че единственият начин да спасят живота си беше завладяването на Пероруоко.

Корабът акостира и командорът даде заповед всички да се подготвят за напускане на „Мурена“. Когато моряците се събраха около него, с движение на главата си командорът посочи към черното отверстие на тунела, намиращ се на разстояние около 80 метра. Кимнаха в знак, че са разбрали. Тримата скочиха на брега и с огромни скокове се насочиха към тунела, като след малко потънаха в мрака. След миг светването на лампата оповести, че преминаването е успешно.