Анджей Матеошек - Възмездието

За момент настъпи тъмнина. Роден включи камерата и я насочи към атакуващия. Но нищо не показваше, че той ще повтори обстрелването на „Мурена“. Успокоен, той заповяда увеличаване на скоростта до 30 възела. Командорът реши да отговори на беглеца. Дясното изстрелващо устройство се издигна и след миг шест малки снаряда се насочиха към целта. Ракетите, заловени от лазерен лъч, една след друга избухваха на безопасно за бягащите разстояние.

Роден заповяда:

— Потопяване на 80 метра, скоростта без промяна. Не може да се приближим доста към него, защото ще ни атакува с дълбочинни бомби.

След минута „Мурена“ изчезна под водата, продължавайки преследването в дълбочините на Тасманско море. Радистите следяха непрекъснато курса на беглеца, който плаваше със скорост почти 30 възела с курс северозапад към Нова Каледония.

Два часа бяха минали от срещата на двата кораба, когато радиопеленгаторът Маккинли съобщи по видеофона на Роден:

— Тук Маккинли. Командоре, преди минута залових сигнали от съветския танкер „Баку“. Бил е нападнат от кит с необикновени размери и моли за незабавна помощ.

— На какво разстояние се намират руснаците?

— На около 90 мили в северозападна посока. И още нещо, командоре. От доста време радиогониометърът регистрира излъчване с висока честота. Източникът е гоненият от нас кораб.

— За какво могат да служат този вид вълни?

— Хм, радионавигацията на практика не ги използва. Използват се в Космоса и при управлението на електронните роботи.

— Да, нищо не разбирам. Съобщавайте ми, когато зарегистрирате нови сигнали.

Роден мълчаливо се обърна към екрана на видеорадара. Чувствуваше как по челото му избиват капки пот. Мярна му се мисълта: „Робот, електронен робот.“ Стана от фотьойла и се приближи към картата на Трансокеания. Обозначи на нея положението на „Мурена“ и гонения кораб в момента на получените сигнали за помощ от съветския танкер. След пресмятането на данните от радионавигационната централа определи на картата и положението на съветския танкер. Браун с интерес следеше действията му. Командорът се обърна към него:

— Какво забелязахте днес сутринта, когато се натъкнахме на тези „корсари“?

— За антените ли става дума?

— Именно. — Роден посочи картата. — Определих положението му тази сутрин, а след това и посоката, в която бяха насочени тези антени. Обозначих положението на руснаците и направих поразителен извод. „Корсарът“ има пръст в тази катастрофа.

— Но по какъв начин? Та нали от сутринта сме по петите му и не сме забелязали никакъв маньовър, свидетелствуващ за негова дейност извън обхвата на нашите хидролокатори.

— Вие забравяте най-важната подробност.

— Кита?

— Да! Същността на въпроса се крие в разкриването на загадката на тайнствените морски колоси, атакуващи нашите кораби. Имам чувството, че сме на път да я разрешим и наше задължение е да продължим преследването. „Баракуда“ се намираше на 90 мили западно от нас. Сигурно са засекли радиостанцията на „Баку“ и може би вече спасяват своите съотечественици.

— Значи, — продължаваме да ги ескортираме?

— Да, но с една поправка… Трябва да ги убедим, че сме се отказали от гонитбата.

След известно време се почувствува леко трептене на палубата. „Магнетроните“ — досети се Роден. Беше 9 часът и 33 минути, когато „Мурена“, вече на дълбочина 75 метра, се обви в мощно магнетронно излъчване. То създаваше антимагнитно поле, премахващо образа на подводницата на екраните на хидролокаторите на корабите в радиус от 30 мили. Включването на магнетроните според мнението на Роден трябваше да убеди екипажа на „корсара“, че атомната акула е прекъснала преследването вследствие авария. Оборудването с магнетронно устройство, което се държеше в пълна тайна, беше един от допълнителните козове на „Мурена“.

Подводницата плуваше в мрачните води на Тасманско море. Осветяваше пътя си с два мощни прожектора, тъй като с включването на мегнетроните всички останали навигационни устройства се изключваха. Работеха единствено шумопеленгаторите. Те предаваха на централната кабина образа на кораба, определян благодарение на работещите гребни винтове.

Междувременно палубата на „корсара“ от момента на изчезването на ехото от подводния преследвач се оживи. Ракетните устройства и носовите антени изчезнаха от палубата, а порталният кран бавно се придвижи към шлюза на кърмата и се спря на края на палубата. Корабът чувствително намали скоростта и видимо се подготвяше за докуване, правейки това — о чудеса! — в открито море, далеч от всякакво пристанище. След минута машините спряха и сивият корпус започна леко да се поклаща на малките вълни. След няколко минути изчакване Роден заповяда изплаване на перископна дълбочина. Със заучено движение той „омете“ хоризонта. Изведнъж се вкамени… В посока към потопената „Мурена“ се виждаше пенливата следа на торпедо. Команлорът се отдели от перископната тръба и бързо натисна големия червен бутон с надпис „Потопяване“. Корабът моментално започна да се спуска и се спря едва на дълбочина 90 метра. В същото време магнитното поле внезапно нарасна, като предизвика унищожаването на следващото го торпедо. Роден беше учуден по какъв начин „корсарът“ е открил присъствието на „Мурена“, защитена от магнетронното излъчване. Трудно беше да се предположи, че торпедото е изстреляно съвсем случайно! И защо се бяха спрели в открито море? Мимоходом поглеждайки към картата, той разбра. Продължението на линията на курса на съветския танкер се пресичаше с курса на „корсара“ именно в тази точка. Значи, предполагаемата връзка на „корсара“ с катастрофата се потвърждаваше! Постепенно всичко се изясняваше. Китът, на чийто мозък се въздействуваше с помощта на електромагнитни вълни, беше потопил танкера и екипажът на „корсара“ сега сигурно подготвяше приемането му в стоманения корпус на своя кораб… Това вече обяснява агресивното му отношение спрямо „Мурена“.