Джек Лондон: Пробудената гордост на Алойшъс Панкбърн

Към края на седмицата търговията залиня. Златният поток почти пресъхна. От време на време някой неохотно се разделяше с едно пени срещу десет пръчки, но постъпиха няколко хиляди долара в сребро.

Сутринта на осмия ден търговията пресекна. Назрял бе моментът белобрадите мъдреци да осъществят плана си и да поискат по двадесет пръчки за едно пени. Едноокия предаде искането им. Белите мъже, изглежда, го посрещнаха много сериозно, защото се събраха вкупом и заговориха с приглушени гласове. Ако Едноокия разбираше английски, всичко щеше да му се изясни.

— Досега сме прибрали малко повече от осемстотин хиляди, без да смятаме среброто — каза Грийф. — И едва ли има повече. Най-вероятно другите двеста хиляди са у племената от вътрешността на острова. Върнем ли се след три месеца, диваците от крайбрежието ще са взели парите от тях чрез размяна; и дотогава ще са привършили тютюна.

— Би било грях да правим размяна за пенита засмя се Олбрайт. — Това е в противоречие със спестовническата жилка в търговската ми душа.

— Подухва лек ветрец откъм сушата — рече Грийф, като гледаше Панкбърн. — Ти какво ще кажеш?

Панкбърн кимна.

— Много добре! — Грийф завъртя леко глава, за да провери с кожата на бузата си колко слаб и непостоянен е вятърът. — Господин Карлсен, да се обере котвата и да се развържат платната. Бъдете готови за спускане на лодките за буксир. На този ветрец не можем да разчитаме.

Той вдигна един отворен сандък тютюн, в който имаше шестстотин-седемстотин пръчки, пусна го в ръцете на Едноокия и помогна на слисания дивак Да се прехвърли през релинга. Когато фокът започна да се вдига на мачтата, от канутата, спрели зад граничната линия, се надигна вопъл на ужас. И когато бе изтеглена котвата и „Китиуейк“ потегли под лекия вятър. Едноокия, без да се страхува от насочените срещу него пушки, загреба успоредно с тях и заръкомаха като луд, за да покаже, че племето е съгласно да разменят едно пени за десет пръчки.

Момче! Кокосов орех! — извика Панкбърн.

— Сега отиваш в Сидней — каза Грийф. — после какво?

— Ще се върна с теб за онези двеста хиляди отвърна Панкбърн. — Междувременно ще си построя една шхуна. Освен това ще призова пред съда опекуните си, да представят основанията, поради, които не мога да получа парите на баща си. Какви са основанията за запора;

Никакви основания! Аз ще им посоча основанията, поради които имам правото да ги получа.

Той гордо стегна бицепсите си под тънкия ръкав,;

пресегна се към двамата чернокожи слуги и ги вдигна над главата си като две гири.

— Бързо! Натегнете талията на утлегара! — извика Карлсен от кърмата, където разперваше криле гротът.

Панкбърн пусна слугите, затича се и стигна пръв като изпревари с два скока един туземен моряк.

Jack London

The Proud Goat of Aloysius Pankburn, 1911

Източник: http://dubina.dir.bg

Сканиране и обработка: Сергей Дубина, 6 май 2003

Публикация:

Джек Лондон, Разкази и новели

Книгоиздателство „ГЕОРГИ БАКАЛОВ“, ВАРНА, 1987

Анелия Бошнакова, Сидер Флорин, преводачи, 1987

Борис Дамянов, Желяз Янков, Сидер Флорин, Тодор Вълчев, преводачи, 1963

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2237]

Последна редакция: 2006-12-18 09:34:24