Джек Лондон - Желязната пета

Наемна чуждестранна дворцова стража на Луи XVI, френски крал, обезглавен от народа.

Разликата, която се правела между хората, родени в страната, и родените в чужбина, била рязка и оскърбителна в онези дни.

Тази книга продължавала да се печата тайно през тривековното владичество на Желязната пета. Няколко екземпляра от различни издания се пазят в Народната библиотека в Ардис.

В онези дни групи хищни личности държали в ръцете си всички превозни средства и събирали от пътниците такса за използуването им.

Тези разпри били много обикновени в онези неразумни, анархични времена. Понякога работници отказвали да работят. Понякога капиталистите не давали на работниците да работят. В изстъпленията и размириците при такива разногласия се унищожавало много имущество и мнозина загубвали живота си. Всичко това е непонятно за нас — толкова непонятно, колкото и друг обичай на онова време, а именно — навикът на мъже от долните класи да чупят покъщнината, когато се карат със съпругите си.

Пролетариат — думата е произлязла от латинското proletarii, име, дадено в преброяването, проведено от Тулий Сервий на онези, които имали за държавата стойност само като производители на потомство (proles); с други думи, не се отличавали нито с богатство, нито с положение, нито с изключителни способности.

Кандидат на социалистическата партия за губернатор на Калифорния в изборите през есента на 1906 г. от християнската ера. Англичанин по рождение, автор на много книги по политическа икономия и философия и един от социалистическите водачи по онова време.

Няма по-ужасна страница в историята от мъките, на конто са били подложени децата и жените, роби в английските фабрики във втората половина на осемнадесети век от християнската ера. В такива индустриални преизподни са били спечелени някои от най-големите състояния през онези дни.

Евърхард е могъл да даде по-добри примери с откритата защита на робството от страна на Южната църква преди така наречената „Гражданска война“. Няколко такива примера, подбрани от документи, отнасящи се до онези времена, привеждаме по-долу. В 1835 г. сл.Хр. Общото събрание на Презвитерианската църква (реши, че: „Робството се признава както в Стария, така и в Новия завет и не се осъжда от волята божия“ . Чарлстънското баптистко дружество обявило следното в едно обръщение в 1835 г. сл.Хр.: „Правото на господарите да разполагат с времето на своите роби е било изрично признато от твореца на вселената, който е свободен да дава право на собственост над всяко нещо, комуто той пожелае“ . Преподобният Е. Д. Саймън, доктор по богословие и професор в Методисткня колеж „Рандолф — Мейкон“ във Вирджиния, е писал: „Извадки от светото писание недвусмислено потвърждават правото на собственост върху роби, както и обичайните за това право привилегии. Правото на покупка и продажба е ясно изложено. И тъй, общо взето, дали ще се отнесем към еврейските норми, установени от самия бог, към общоприетото мнение и практика на човечеството през всички векове или към предписанията на Новия завет и нравствените правила, ние стигаме до заключението, че робството не е безнравствено. След като сме установили положението, че първите африкански роби са били законно продадени в робство, правото те да се задържат в робство, както и техните деца, се явява като задължителна последица. Така ние виждаме, че робството, което съществува в Америка, почива върху правото“ .

Няма нищо особено в това, че църквата е подхванала същата песен в защита на капиталистическата собственост горе-долу едно поколение по-късно. В големия музей в Асгард има книга, озаглавена „Есета върху уместността“, написана от Хенри Ван Дайк. Книгата е била издадена в 1905 година от християнската ера. Доколкото можем да разберем, Ван Дайк трябва ща е бил духовник. Книгата е прекрасен тример за онова, което Евърхард е щял да нарече „буржоазен начин на мислене“. Забележете приликата между казаното от Чарлстънското баптистко дружество, цитирано по-горе, и Изказването на Ван Дайк седемдесет години по-късно: „Библията учи, че бог владее света. Той надарява всекиго според собственото си благоволение в съгласие с общите закони“ .

В онези дни имало много хиляди такива бедни продавачи, наричани амбулантни търговци. Те носели всичката си стока от къща на къща. Това било най-несъобразно хабене на енергия. Разпространяването на стоките било също така объркано и нецелесъобразно, както и целият обществен строй изобщо.