Джек Лондон - Желязната пета

Щом гостите си отидоха, татко се отпусна на едно кресло и избухна в гръмогласен, неудържим смях. От преди смъртта на майка ми не бях го виждала да се смее тъй от сърце.

— Обзалагам се, че д-р Хамърфилд не се е виждал толкова натясно никога в живота! — смееше се той. — „Етикецията на църковните прения!“ Забеляза ли го как започна като агънце — имам пред вид Евърхард — и колко бързо се превърна в ревящ лъв? Той има прекрасно дисциплиниран ум. Би могъл да стане добър учен, ако силите му бяха насочени в това направление.

Едва ли трябва да казвам, че Ърнест Евърхард дълбоко ме заинтересува. Заинтересува ме не само което каза и начинът, по който го каза, но и като човек. Никога не бяха срещала мъж, подобен на него. Предполагам, че тъкмо поради това въпреки двадесет и четири годишната си възраст не бях се омъжила. Той ми се хареса: трябваше да си го призная. И причините да го харесам лежеха извън пределите на ума и разсъдъка. Въпреки изпъкналите му мускули и боксьорски врат той ми направи впечатление на искрено момче. Чувствувах, че под маската на интелектуална дързост се крие нежна и чувствителна душа. Долавях това по непонятен за мен начин, най-вероятно то беше женската ми интуиция.

Имаше нещо в този негов тръбен зов, което ми грабна сърцето. Той още кънтеше в моите уши и аз знаех, че бих искала да го чуя пак… и да видя пак тези искрици смях в неговите очи, които не прилягаха на напрегнатата сериозност в изражението му. А още по-дълбоко ме вълнуваха и други смътни и неопределени чувства. Почти го любех тогава, макар и да съм сигурна, че ако не бях го видяла пак, тези смътни чувства щяха да заглъхнат и аз щях лесно да го забравя.

Но съдбата не беше отредила да не го видя никога пак. Нововъзникналият интерес на баща ми към социологията и вечерите, които даваше, не биха позволили да стане такова нещо. Татко не беше социолог. Бракът му с майка ми е бил много щастлив, а в изследванията в неговата си наука — физиката — беше имал голяма сполука. Но когато майка ми почина, редовната му работа не можа да запълни празнината. Отначало започна да се занимава по малко с философия; сетне, като се позаинтересува, се залови с политическа икономия и социология. Той имаше силно чувство за справедливост и скоро у него се разгоря желанието да поправи неправдата. Аз посрещнах тези признаци на нов интерес в живота с благодарност, при все че и на ум не можеше да ми дойде до какво щеше да го докара всичко това. С младежки ентусиазъм той се задълбочи трескаво в тези нови занимания, без да се замисли накъде го водят.

Беше свикнал открай време на лабораторна работа и стана така, че той превърна обедната ни стая в социологическа лаборатория. Тука идваха на вечеря най-различни хора с най-различно обществено положение — учени, политици, банкери, търговци, професори, профсъюзни дейци, социалисти и анархисти. Той ги подтикваше да спорят и анализираше мислите им за живота и обществото.

С Ърнест се беше запознал малко преди „проповедническата вечер“. И след като гостите си бяха отишли, научих как се запознал с него, като минавал една вечер по някаква улица и се спрял да послуша уличен оратор, който говорел на тълпа работници. Човекът, изправил се на сандъка, бил Ърнест. Не искам да кажа, че Ърнест е бил обикновен уличен оратор. Той заемаше високо положение в комитетите на социалистическата партия, беше един от водачите и признат познавач на социалистическата философия. Но имаше дарбата да излага ясно заплетените неща с прости думи, беше роден тълкувател и учител и не пренебрегваше уличната трибуна като средство да се разясни политическата икономия на работниците.

Баща ми спрял да послуша, заинтересувал се, успял да се срещне с него и след като се поопознали, поканил го на проповедническата вечеря. Едва след вечерята татко ми разказа малкото, което знаеше за него. Ърнест се родил в работническа среда, макар и да бил потомък на древния род Евърхардовци, които живеели в Америка повече от двеста години 16 16 Разликата, която се правела между хората, родени в страната, и родените в чужбина, била рязка и оскърбителна в онези дни. . Десетгодишен тръгнал на работа във фабрика, чиракувал и станал ковач. Той се самообразовал, научил сам немски и френски и сега печелел колкото за оскъден живот с превеждане на научни и философски трудове за едно бедно социалистическо издателство в Чикаго. Към тези доходи се добавял и хонорарът от малките тиражи на собствените му икономически и философски трудове.