Джек Лондон - Желязната пета

— Когато сме принудени да ходим пеша — лукаво допълни Ърнест.

Но епископ Морхаус не му обърна внимание и продължи:

— Тяхното становище е твърде тесногръдо! Хората трябва да бъдат хора, не зверове. Сега ще има насилие и убийства, и скърбящи вдовици и сираци. Капиталът и трудът трябва да бъдат приятели. Те трябва да работят ръка за ръка за общата си изгода.

— Е, вие пак сте се възнесли във въздуха! — забеляза сухо Ърнест. — Върнете се на земята. Помнете: ние се споразумяхме, че средният човек е себичен.

— Но не би следвало да бъде! — възкликна епископът.

— В това пак съм съгласен с вас — отвърна Ърнест. — Не би следвало да бъде себичен, но ще продължи да бъде, докато живее в социална система, почиваща върху свинска етика.

Епископът се втрещи, татко се подсмиваше.

— Да, свинска етика — безмилостно продължи Ърнест. — Това е същината на капиталистическата система. И тъкмо за това радее вашата църква, тъкмо за това проповядвате и вие, колчем се изправите на амвона. Свинска етика! Не може да й се даде друго име.

Епископ Морхаус се обърна умолително към баща ми, но татко се смееше и кимаше.

— Страхувам се, че господин Евърхард е прав — каза той — Laisses-faire, политиката на невмешателството: всеки за себе си и по дяволите всички останали. Както господин Евърхард каза онази вечер, вашата, на духовниците, роля е да поддържате установения обществен ред, а обществото е изградено върху тази основа.

— Но това не отговаря на Христовото учение! — възкликна епископът.

— Църквата не проповядва учението на Христа в наши дни — не се забави да се намеси Ърнест. — Ето защо работниците не искат да имат нищо общо с църквата. Църквата намира извинения за страхотната жестокост и зверството, с които капиталистическата класа се отнася към работническата.

— Църквата не намира извинения за това — възрази епископът.

— Църквата не протестира против тях — отговори Ърнест. — А понеже не протестира, намира им извинения, защото — помнете — тя се издържа от капиталистическата класа.

— Не съм го виждал досега в тази светлина — наивно каза епископът. — Вие сигурно грешите. Зная че на този свят има много печални и порочни неща зная, че църквата е загубила това… това, което ви наричате пролетариат 20 20 Пролетариат — думата е произлязла от латинското proletarii, име, дадено в преброяването, проведено от Тулий Сервий на онези, които имали за държавата стойност само като производители на потомство (proles); с други думи, не се отличавали нито с богатство, нито с положение, нито с изключителни способности. .

— Пролетариатът никога не е бил ваш! — възкликна Ърнест. — Пролетариатът е възникнал извън църквата и без църквата.

— Аз не ви разбирам — едва изговори епископът.

— Тогава да ви обясня. С въвеждането на машините и на фабричната система във втората половина на осемнадесетото столетие огромен брой трудещи се били откъснати от земята. Старата система на труда била срината. Трудещите се били прогонени от селата и закарани във фабричните градове. Майките и децата били сложени да работят на новите машини. Семейният живот секнал. Условията били страхотни. Това е кървава история.

— Зная, зная — прекъсна го епископ Морхаус с изписала се на лицето мъка. — То е било ужасно. Но то е станало преди сто и петдесет години.

— И тогава, преди сто и петдесет години, се роди съвременният пролетариат — продължи Ърнест. — И църквата не му обърнала никакво внимание. Когато, народът бе поведен на клане от капиталистите, църквата остана няма. Тя не протестира, както не протестира и днес. Както Остин Люис 21 21 Кандидат на социалистическата партия за губернатор на Калифорния в изборите през есента на 1906 г. от християнската ера. Англичанин по рождение, автор на много книги по политическа икономия и философия и един от социалистическите водачи по онова време. казва, когато говори за онова време, онези, на които била дадена заповедта „Хранете агьнците ми“, гледали без протест как тези агнета били продавани в робство и съсипвани до смърт с работа 22 22 Няма по-ужасна страница в историята от мъките, на конто са били подложени децата и жените, роби в английските фабрики във втората половина на осемнадесети век от християнската ера. В такива индустриални преизподни са били спечелени някои от най-големите състояния през онези дни. . Църквата оставала няма тогава и преди да продължа, искам или безусловно да се съгласите с мене, или безусловно да отречете думите ми. Остана ли църквата няма тогава?