Джек Лондон - Желязната пета

Нищо чудно, че се тревожа. Мисля и мисля, и не мога да спра да мисля. Толкова дълго съм била в кипежа на живота, че спокойствието и тишината ме потискат и не бих могла да откъсна мислите си от бесния въртоп на смъртта и разрухата, който ще се развилнее тъй скоро. В ушите ми звучат виковете на покосените и аз виждам, както видях в миналото 3 3 Без съмнение тука тя има пред вид Чикагската комуна. , цялото премазване и посичане на привлекателната, прелестна човешка плът, а душите — изтръгнати насилствено от гордите тела и запокитени пред бога. Така ние, злочестите човеци, постигаме целта си, като се стремим чрез кръвнина и унищожение да установим траен мир и щастие на земята.

Освен другото аз съм самотна. Когато не мисля за това, което ще дойде, мисля за това, което е било и не съществува вече — за моя орел, разперил криле в ширинето и устремен към онова, което винаги е било за него слънце — пламенния идеал на човешката свобода. Не мога да седя със скръстени ръце и да чакам великото събитие, негово творение, макар че той не е тука да го види. Моят мъж му посвети всичките си зрели години и за него даде живота си. То е негово дело. Той го създаде. 4 4 Въпреки цялото уважение, дължимо на Ейвис Евърхард, трябва да се изтъкне, че Евърхард е бил само един от многото способни водачи, подготвили Второто въстание. И днес, ако хвърлим поглед назад през вековете, можем спокойно да кажем, че дори да беше останал жив, завършекът на Второто въстание нямаше да е по-малко бедствен.

И ето, през време на това напрегнато чакане, ще пиша за мъжа си. Има много светлина, която единствена аз измежду всички живи мога да хвърля върху неговата личност, а за обрисуването на такава благородна личност не са достатъчни и най-ярките краски. Той беше човек с голяма душа и когато пречистя любовта си от егоизъм, ще съжалявам най-много за това, че не е тука да види хората на утрешния ден. Не можем да не сполучим. Той е градил твърде здраво и твърде сигурно за такова нещо. Тежко на Желязната пета! Скоро ще я смъкнат от гърба на погазеното човечество. Когато бъде изречена думата, ще въстанат работническите маси от цял свят. В историята на света не е имало подобно нещо. Солидарността на работничеството е обезпечена и за първи път ще има международна революция, голяма колкото е голям светът 5 5 Второто въстание е било наистина международно. Това е бил исполински план — твърде исполински, за да бъде изкован от гения само на един човек. Работничеството при всички олигархии на света е било готово да се вдигне по даден сигнал. Германия, Италия, Франция и цяла Австралазия са били работнически страни — социалистически държави. Те са били готови да подпомогнат революцията. Те доблестно го сторили и тъкмо по тази причина, когато Второто въстание било смазано, също били смазани от обединените олигархии на света и социалистическите им правителства били заменени с олигархически. .

Виждате, нали, че съм погълната от предстоящето. Аз съм го изживявала ден и нощ цялостно и толкова продължително, че то не ми излиза от ума. Всъщност не мога да мисля за мъжа си, без да мисля за това. Той беше душата на това дело — как мога да отделя едното от другото в мислите си?

Както казах, има много светлина, която само аз мога да хвърля върху неговата личност. Добре известно е, че той усилено се труди за свободата и тежко пострада. Аз го зная добре, защото съм била с него през тези двадесет тревожни години и познавам неговото търпение, неуморните му усилия, безпределната му преданост на каузата, за която само преди два месеца даде живота си.

Ще се помъча да пиша простичко и да разкажа тук как Ърнест Евърхард влезе в моя живот — как се запознах с него, как той растеше, докато аз станах част от него, и огромните промени, които внесе в моя живот. По този начин ще можете да го видите през моите очи и да го опознаете, както го опознах аз — във всичко, освен в нещата, които са твърде съкровени и скъпи за мен, за да ги разкажа.

Запознах се с него през февруари 1912 година, когато, поканен от баща ми 6 6 Джон Кънингъм, бащата на Ейвис Евърхард, бил професор в Държавния университет в Бъркли, Калифорния. Тясната му специалност била физиката, а освен това правил много оригинални изследвания и бил много известен като учен. Главният му принос към науката е изследването на електрона и огромният му труд „Тъждество на материята и енергията“, в който установява неоспоримо и за вечни времена, че основната единица на материята и основната единица на енергията са едно и също нещо. Това схващане е било изложено и по-рано, но без доказателства, от сър Оливър Лодж и други изследователи в новата област на радиоактивността. на вечеря, той дойде у нас в Бъркли. Не мога да кажа, че най-първите ми впечатления от него бяха благоприятни. Той беше един от многото поканени и появата му в гостната, където се бяхме събрали и чакахме да пристигнат всички, изглеждаше неуместна. Това беше „проповедническа вечер“, както баща ми я нарече пред мен, и Ърнест положително не беше на място сред духовниците.