Джек Лондон - Сърцата на тримата

Така Франсис трябваше да ходи в Матенуън и в Блакуел, и в затвора „Гробниците“, и да се мярка в нощния полицейски съд. Не можа да избегне и оби-калянето на безбройните болници и моргата. Веднъж му направиха очна ставка с току-що заловена крадла по магазините, която нямаше досие в полицията и за чиято самоличност нямаха никакви указания. Трябваше да се среща с тайнствени жени, заварени от помощниците на Бърчман в задните стаи на долнопробни хотели, а на една от последните улици в Уест Сайд, без да иска, наруши две сравнително невинни любовни идилии за общото смущение на всички засегнати, включително и на самия него.

Може би най-интересното и най-трагично приключение преживя в десетмилиоиния дворец на Фили Джанюари, каменовъгления крал от компанията „Телюрайд“. Непознатата жена, висока и стройна, попаднала в дома на Джанюари една седмица преди Франсис да дойде да я види. И също така сърцераздирателно, както го бе правила през цялата седмица, тя чупеше ръце, неспирно плачеше и умолително повтаряше и пред Франсис:

— Ото, ти грешиш! На колене те уверявам, че грешиш! Ото, аз обичам теб и само теб! За мен няма друг освен теб, Ото! Никога не е имало друг освен теб! Всичко това е някаква ужасна грешка! Повярвай ми, Ото, повярвай ми или ще умра!…

А през цялото това време на Уол Стрийт продължаваше борбата срещу неоткриваемия и мощен неприятел, подел, както и Франсис, и Баоком не можеха да не признаят, съкрушителен поход не на живот, а на смърт против състоянието на младия Морган.

— Да можем само да опазим „Тампико Петролиъм“ от този въртоп! — молеше се Баском.

— Аз виждам единственото си спасение в „Тампико Петролиъм“ — отговори Франсис. — Когато бъдат погълнати и сетните акции, на които мога да сложа ръка, тогава пускането на „Тампико Петролиъм“ ще бъде като хвърляне на свежи сили в почти загубен вече бой.

— Но ако предположим, че вашият незнаен враг е достатъчно силен, за да глътне и този последен, великолепен имот и да поиска още? — попита Баском.

Франсис сви рамене.

— Тогава ще бъда разорен. Баща ми се е разорявал пет-шест пъти, преди да сполучи. Освен това той се е родил в разорено семейство. Не би трябвало да се тревожа за такава дреболия.

За известно време в хасиендата на Солано събитията се движеха бавно. Всъщност, след като Хенри спаси Леонсия и я отведе по осеяната с динамит пътека, нямаше никакви събития. Дори и И Пун не беше идвал да им продаде някоя съвсем прясна, съвсем нова-новеничка тайна. Нищо не се случваше освен това, че Леонсия линееше и беше посърнала и нито Енрико, нито Хенри — родният й брат, нито братята й Солановци, които не й бяха никаква братя, не можеха да я разтушат.

Но докато Леонсия линееше, мисълта за съкровището в Долината на Загубените души, към която Торес междувременно си пробиваше път с динамит, не даваше мира на Хенри и на високите синове на Енрико. Те знаеха само едно, а именно, че експедицията на Торес бе пратила Аугустино и Висенте обратно в Сан Антонио за още два товара динамит.

Накрая, след като се посъветва с Енрико и получи позволение от него, Хенри заговори по този въпрос на Леонсия.

— Скъпа сестричке — подхвана той, — ние смятаме да отидем горе и да видим какво правят онзи подлец Торес и шайката му. Благодарение на теб, знаем каква е тяхната цел. Динамитът им трябва, за да пробият вход в Долината. Ние знаем къде Бленуващата потопи съкровището си, когато пламна къщата. Торес не го знае. Решихме, че можем да ги последваме в Долината, след като те пресушат пещерите на маите, със същите, ако не и по-добри от техните изгледи да сложим ръка на приказния сандък със скъпоценни камъни. Но най-важното в цялата работа е, че бихме искали да те вземем с нас. Струва ми се, че ако сполучим да завладеем съкровището, ти не би имала нищо против да направиш повторно пътешествие по подземната река.

Ала Леонсия уморено поклати глава.

— Не — каза тя, когато Хенри продължи да я увещава. — Не искам никога вече да видя Долината на Загубените души, нито искам да чуя за нея. Точно там онази жена ми отне Франсис.

— Всичко това е било грешка, скъпа сестричке. Но кой можеше да го знае? Аз не знаех. Не го знаеше и Франсис. Той постъпи честно и почтено, по мъжки. Без да знае, че ние с теб сме брат и сестра, вярвайки, че сме наистина годеници — както и бяхме тогава, — той не се опита да те отнеме от мен и сложи край на всякакво по-нататъшно изкушение и спаси живота на всички ни, като се ожени за царицата.