Джек Лондон - На юг от прореза

Катрин Ван Ворст примря от отвращение при вида на тази кървава и зверска битка. Но след малко едно необикновено и съвсем неочаквано произшествие я накара да се окопити. Мъжът до нея нададе някакъв нечовешки дивашки вик и рипна от мястото си. Тя го видя как прескочи предната седалка, метна се на широкия гръб на коня и оттам — на каруцата. Тази стремителна атака беше като ураган. Преди офицерът на каруцата да съобрази какви са намеренията на този прилично облечен, но крайно възбуден господин, един юмручен удар се стовари в него и той полетя към паважа, описвайки дъга във въздуха. Един ритник в лицето запрати при него полицая, който се мъчеше да се качи горе. Трима други полицаи се хвърлиха горе и между тях и Бил Тотс се завърза страшен бой, в който една палка разцепи главата му, а сакото, жилетката и колосаната му риза бяха разкъсани. Но след минута тримата полицаи вече се търкаляха на улицата, а Бил Тотс, удържал позицията, обсипваше врага с буци въглища.

Капитанът храбро се хвърли напред, но бе спрян от една буца, която се пръсна в главата му и мигом го превърна в негър. Полицията трябваше да разчисти пътя, преди тълпата отзад да нахлуе, а Бил Тотс трябваше да задържи каруцата на мястото й, докато тълпата успее да нахлуе. И така боят продължи.

Тълпата позна своя защитник. Да, както винаги Големия Бил беше напред; и Катрин Ван Ворст смутено слушаше виковете „Бил!“, „Браво, Бил!“, които се носеха от всички страни. Пат Морис и подскачаше възторжено в колата си и крещеше:

— Изяж ги, Бил! Изяж ги! Изяж ги с парцалите! Катрин чу някаква жена да вика от тротоара:

— Пази се, Бил! Качват се отпред!

Бил се вслуша в предупреждението и с една точно запратена буца очисти предницата на колата от нападателите. Катрин Ван Ворст се обърна и видя на края на тротоара една жена със силно зачервени бузи и пламтящи черни очи, зяпнала прехласнато човека, който само допреди няколко минути беше Фреди Дръмънд.

От прозорците на сградите гръмнаха одобрителни възгласи. И отново заваляха столове и картотечни касетки. Тълпата вече бе пробила фронта от едната страна на колоната фургони, обграждаше по пътя си всеки попаднал й полицай и го налагаше. Хората смъкнаха стачкоизменниците от фургоните, прерязаха тегличите и погнаха уплашените коне. Много полицаи се свряха за по-сигурно под каруцата с въглища, някои пък се мъчеха да задържат конете за поводите или се мятаха на гърба им, но освободените животни се втурнаха към празния тротоар отсреща и се втурнаха по Маркет стрийт.

Катрин Ван Ворст пак чу гласа на жената, която преди малко предупреди Дръмънд за опасността. Тя отново бе изскочила на края на тротоара и

викаше:

— Удряй, Бил Сега ти е паднало! Удряй! Сега полицията бе пометена встрани. Бил Тотс скочи на земята и си проби път към жената на тротоара. Катрин Ван Ворст видя как тя обви ръце около него и го целуна в устата; и Катрин Ван Ворст ги проследи с любопитен поглед: прегърнал с една ръка жената, той тръгна по тротоара, като разговаряше и се смееше с нея с такава весела непринуденост, каквато Катрин никога не бе очаквала от Фреди Дръмънд.

Полицаите се върнаха и докато чакаха подкрепления и нови колари и коне, взеха да разчистват улицата. Свършила своята работа, тълпата се разотиваше, а Катрин Ван Ворст все още следеше с поглед човека, когото познаваше под името Фреди Дръмънд. Той стърчеше с цяла глава над тълпата. Ръката му все още бе на раменете на жената. Седнала в автомобила, Катрин ги видя да прекосяват Маркет стрийт и Прореза и да изчезват по Трета улица към работническото гето.

През следващите години Фреди Дръмънд вече не четеше лекции в Калифорнийския университет, не се появиха повече книги по въпросите на икономиката и труда с автор Фредерик А. Дръмънд. Затова пък израсна един нов работнически водач на име Уилям Тотс. Той се ожени за Мери Кондън, председателка на Международния профсъюз на ръкавичарските работници; и именно той организира прочутата стачка на готвачите и келнерите, в която преди успешния й завършек бяха привлечени десетки други профсъюзи — дори такива, които нямаха почти нищо общо с профсъюза на готвачите и келнерите, като например профсъюза на скубачите на кокошки и профсъюза на гробарите.

Jack London

South of the Slot, 1909

Източник: http://dubina.dir.bg

Сканиране и обработка: Сергей Дубина, 11 май 2003

Публикация:

Джек Лондон, Разкази и новели

Книгоиздателство „ГЕОРГИ БАКАЛОВ“, ВАРНА, 1987