Бърнард Корнуел - Врагът на Господа

Иорует, главният друид на Поуис, наблюдаваше умиращото слънце. Когато реши, че и последния слънчев лъч е потънал в далечното Ирландско море, даде знак. Едва тогава почетните гости заеха местата си на високата маса. Останалите бяхме вече насядали на пода и мъжете викаха за още от прочутата силна поуиска медовина, която беше направена специално за тази гощавка. Почетните гости бяха посрещнати с радостни възгласи и ръкопляскане.

Първа излезе кралица Илейн. Майката на Ланселот беше облечена в синьо със златна огърлица на врата. Къдриците на посивялата й коса бяха вързани със златна верижка. След нея Кунеглас и кралица Хелед бяха посрещнати с шумни приветствия. Кръглото лице на краля сияеше от удоволствие. Той беше вързал малки бели панделчици на дългите си мустаци. Артур влезе облечен в черно, а Гуинивиър, качила се след него на подиума, беше великолепна в бледожълтата си рокля. Дрехата беше скроена и съшита толкова умело, че скъпият ленен плат, боядисан с помощта на сажди и пчелен восък, стоеше прилепнал по стройното тяло на принцесата. Бременността почти не й личеше и мъжете в залата зашумяха, възхитени от красотата на тази жена. Към роклята на Гуинивиър бяха пришити малки златни пластинки и докато бавно следваше Артур към центъра на подиума, тялото й сякаш излъчваше светлина. Тя се усмихна на похотливите желания, които беше предизвикала и знаеше, че ще предизвика, защото тази вечер беше решила да затъмни Сийнуин в какъвто и вид да се появи поуиската принцеса. Златна диадема придържаше непокорната червена коса на Гуинивиър. А на кръста й блестеше колан от златна верига. В чест на Ланселот бе украсила врата си със златна брошка, изобразяваща морски орел. Гуинивиър целуна кралица Илейн по двете бузи, Кунеглас целуна по едната, кимна с глава на кралица Хелед и седна от дясната страна на Кунеглас. Артур зае празния стол до Хелед.

Оставаха още две места, но преди някой да ги заеме, поуиският крал се изправи и удари по масата с юмрук. Настъпи тишина и Кунеглас мълчаливо посочи към скъпоценностите, наредени в края на подиума.

Това бяха подаръците, които Ланселот беше донесъл за Сийнуин. Тяхното великолепие предизвика бурни одобрителни възгласи в залата. (Ние всички вече бяхме разгледали подаръците, а аз бях слушал навъсен как хората превъзнасят щедростта на краля на Беноик). Имаше златни огърлици, сребърни огърлици, огърлици направени от смес от сребро и злато. Огърлиците бяха толкова много, че направо служеха за основа, върху която бяха натрупани по-големите подаръци. Имаше римски огледала с дръжки, шишета от римско стъкло и купища римски накити. Имаше герданчета, брошки, кани, игли и катарами. Имаше бляскав метал, емайл, корали и скъпоценни камъни. Със сигурност Ланселот бе измъкнал всичко това от Инис Трийбс, когато вместо да вдигне меч срещу връхлитащите франки, позорно бе избягал с първия кораб, за да се спаси от клането.

Аплодисментите, предизвикани при вида на подаръците, още не бяха заглъхнали, когато се появи Ланселот. Подобно на Артур и той беше облечен в черно, но неговите черни дрехи бяха украсени с ивици скъп златист плат. Черната му коса беше намазана с балсам и вчесана назад така че да прилепва плътно по тесния му череп. По пръстите на дясната му ръка блестеше злато, а лявата ръка бе натежала от воински пръстени (с яд си помислих, че едва ли са направени от оръжия на победени в битка неприятели). На врата си Ланселот носеше масивна златна огърлица, украсена с бляскави камъни, а на гърдите си в чест на Сийнуин бе закачил орел с разперени криле — знакът на поуиския кралски дом. Ланселот нямаше оръжия (на никого не бе разрешено да носи оръжие в залата на краля), но си беше запасал украсения с емайл колан за меч, подарък от Артур. Кралят на Беноик прие приветствията с вдигната ръка, целуна майка си по бузата, целуна ръка на Гуинивиър, поклони се на Хелед и седна.

Остана един празен стол. Някои засвири на арфа, но в залата всички бърбореха и тъжната мелодия едва се чуваше. Започна да мирише на печено месо, но младите робини, които ни прислужваха, все още разнасяха само кани с медовина. Иорует се засуети из залата, разбутвайки мъжете, седнали на пода, за да направи коридор. Когато проходът бе готов, друидът се поклони на краля и вдигна жезъла си, за да въдвори тишина.

Тогава тълпата отвън радостно завика.

Почетните гости бяха влезли в залата от задния вход и се бяха появили на подиума направо от тъмнината на нощта, но Сийнуин щеше да влезе през парадната врата и за да стигне дотам трябваше да мине през насъбралите се отвън гости. Сега хората навън ръкопляскаха и поздравяваха Сийнуин, докато си пробиваше път към женските покои. Вътре в кралската зала мълчахме в очакване на принцесата. Дори арфистката вдигна пръсти от струните и впери поглед във вратата.