Кон Игълдън - Сребърна империя

Бяха сред първите, които видяха знамената на тумана на Гуюк. Бату се разсмя и препусна в галоп през равнината. Имаха много истории за разказване и той предвкусваше безброй пиянски вечери.

Отначало двамата с Байдур не забелязаха намръщените физиономии на завръщащите се воини. Сред туманите на Гуюк и Монгке нямаше радостно ликуване. Гуюк пък беше толкова мрачен, колкото Бату не го бе виждал никога.

— Какво има, братовчеде? — попита Бату. Усмивката му беше изчезнала.

Гуюк се обърна и Бату забеляза, че очите му са зачервени и възпалени.

— Ханът е мъртъв — каза Гуюк.

Бату поклати глава.

— Баща ти? Как е възможно? Та той още е млад.

Гуюк го погледна изпод вежди и отвърна:

— Сърцето. Трябва веднага да се видя със Субодай.

Бату и Байдур препуснаха до него. Байдур яздеше пребледнял и потънал в мисли. Познаваше баща си по-добре от всеки друг и изведнъж се уплаши, че мъжете около него са се превърнали във врагове.

Бату яздеше с Гуюк, Монгке и Байдур към двореца, който Субодай използваше за своя база. Задачите по настаняването и намирането на храна в разграбената Буда беше оставена на старшите мингхан командири.

Четиримата принцове стигнаха външната порта на кралския дворец и слязоха от конете. Стражите на орлока не ги спряха.

Гуюк водеше малката група, а Бату крачеше от дясната му страна. Откриха Субодай в една празна бална зала, където бяха домъкнали огромна маса, отрупана с карти и книжа. Орлокът задълбочено обсъждаше нещо с Джебе, Чулгетай и Илугей. Те кимаха, докато Субодай поставяше монети, за да отбележи разположението на туманите по картата. Бату се усмихна. Това бе среща на млади и стари и за първи път той беше сигурен, че може да предскаже резултата.

Субодай вдигна глава, намръщи се при вида на суровите физиономии на четиримата принцове и изсумтя:

— Не съм ви викал. — Гледаше Бату, но в следващия миг погледът му рязко и изненадано се премести към Гуюк, който каза:

— Баща ми е мъртъв, орлок.

Субодай затвори очи за момент, лицето му стана сурово. Кимна замислено.

— Седнете, моля.

Авторитетът му беше толкова дълбоко вкоренен в тях, че и четиримата тръгнаха към столовете около масата, макар че Бату остана прав — искаше да запази въздействието, което бяха оказали.

— Сърцето ли? — попита Субодай.

— Значи си знаел? — ахна Гуюк. — Да, сърцето е било.

— Каза ми, когато каза и на брат си Чагатай — отвърна Субодай. Погледът му се спря върху Байдур и Гуюк се обърна към него.

— Не знаех нищо — хладно каза Байдур.

Гуюк се обърна, но Субодай не свали поглед от Байдур, докато младият мъж не се размърда неловко на мястото си.

На Субодай му се искаше да каже стотици неща, но се овладя с усилие на волята.

— Какви са плановете ти? — попита той Гуюк. Една по-безпристрастна част от него се интересуваше как ще отговори Гуюк. Каквото и да беше останало от младостта му, то внезапно бе удушено. Субодай гледаше младия принц. Разбираше тихата резервираност, която виждаше у него. Върху плещите на Гуюк беше паднала нова тежест, независимо дали я желаеше, или не.

— Аз съм наследник на баща си — отвърна Гуюк. — Длъжен съм да се върна в Каракорум.

Субодай отново погледна Байдур и се намръщи, но думите трябваше да се изрекат.

— Наясно ли си със заплахата от страна на чичо си? Той има претенции към ханската власт.

Байдур се изчерви.

Гуюк замислено наклони глава и Субодай остана доволен, че го вижда да преценява отговора си. Вече нямаше място за вятърничавия младеж, който беше доскоро.

— Вестоносецът пристигна при мен преди месец. Имах време да помисля — рече Гуюк. — Ще изискам клетва за вярност от туманите тук.

— Това ще трябва да почака — каза Субодай. — Когато приключим тук, ще събереш целия народ, както направи баща ти.

Байдур отново се размърда, но никой не му обърна внимание. Намираше се в невъзможно положение, но отчаяно му се искаше да заговори.

— Мога да ти дам четири тумана и да оставя за себе си само три — каза Субодай. — Трябва да се завърнеш с войска, за да си осигуриш ханската власт. Чагатай не може да излезе с повече от два, най-много с три тумана на бойното поле. — Погледна хладно Байдур. — Препоръчвам ти да оставиш Байдур с мен, вместо да го принуждаваш да избира между братовчед и баща. — Сведе глава към Байдур. — Не го приемай като обида, военачалнико.

Байдур отвори уста, но не можеше да намери подходящите думи. Бату беше онзи, който проговори — за пръв път, откакто дойдоха.