Гор Видал - Юлиан

П.П. Юлиан умря, преди да може да направи сина ми мой законен наследник. Поради религиозно тесногръдие и поради нескончаемите интриги на моите академични врагове нито един от наследниците на Юлиан не пожела да прояви човещина в тази работа. Сега разчитам на Теодосий, макар, че не храня особени надежди.

Приск до Либаний

Атина, септември 380 г.

Прости ми, загдето не ти отговорих по-рано. Бях болен — имах лек удар, от който устата ми се изкриви и придаде такъв зловещ израз на лицето ми, че сега приличам на някакво страшно божество от преизподнята; когато ме видят да се влача към Академията, селяните на пазара правят знак срещу уроки. За щастие умът ми не е засегнат. Пък ако съм изкуфял — пак имам късмет, че не го съзнавам. Така че всичко е наред.

Съвсем сигурно е, че Теодосий ще прекара зимата в Константинопол и ти би трябвало да го посетиш. Пътуването няма да ти отнеме повече от десетина дни. Казват, че бил разбран човек, но чудотворното му оздравяване му направило поразително впечатление. Дали ще одобри намерението ти да издадеш Юлиановите мемоари, е отделен въпрос, но нищо няма да загубиш, ако опиташ. Най-сетне няма да те изяде. Освен това ти си близък с императрицата на Запада и тази връзка е доста полезна. Тя е изключително дейна в политическия живот; някои твърдят, че тя повлияла на мъжа си да постави Теодосий на престола. Свободно можеш да използуваш името й. Но няма защо да давам съвети на прочутия квестор на Антиохия как да пледира каузата си.

Да, Юлиан наистина остави твърде обширен дневник, в който е описан походът ден по ден. Написах обяснителни бележки към него, смятайки, че може би ще го издам някога, макар че ми трябва поне малко от твоята смелост, за да доведа тази работа докрай. Тези записки са много по-опасни от мемоарите му. Юлиан знаеше доста за заговора срещу него; и аз също знаех. При това аз зная нещо, което на него му беше неизвестно — името на убиеца.

Почти съм завършил коментара си. Напоследък ударът ме позабави малко, но се надявам скоро наново да започна работа. Ако реша да не издавам записките, ще ми бъде драго да ти изпратя дневника му на същата цена както мемоарите му. Цената на преписването си е все още същата в Атина, а може би дори да се е покачила.

Надявам се, че зрението ти не се е влошило — не можем да очакваме на нашата възраст недъзите ни да се оправят. Моят ученик Глаукон, който ти донесе ръкописа, беше възхитен от срещата си с тебе, но му станало мъчно, когато видял колко са отслабнали очите ти. Орибазий имаше някакъв лек срещу перде, чрез който може да се избегне операция, но не го помня. Потърси в неговата енциклопедия. Сигурно ще го намериш в последното й издание, а ако нямаш това издание, погледни в Гален. Вероятно го е взел оттам.

Както винаги Хипия ти изпраща сърдечни поздрави. Тя ще живее вечно. Всинца ни ще закопае. Мен поне с радост очаква да ме погребе. Доста време прекарваме да се гледаме един друг и да гадаем кой от двамата ни ще надживее другия. Преди да получа удар смятах, че имам решително предимство. Сега вече не съм толкова уверен. Тя така радостно се развълнува, когато се разболях, и докато ме „гледаше“, няколко дни беше весела като момиче.

Либаний:На всичко отгоре Приск е разбойник. Разбрахме се съвсем ясно. Срещу уговорената цена трябваше да получа всичко, което Юлиан е оставил. А сега задържа най-важното съчинение и на мен не ми остава друго, освен да се съглася на това изнудване и да му платя повторно! Наистина дано Хипия скоро остане вдовица! Приск е ужасен човек.

Приск до Либаний

Атина, октомври 380 г.

Изпращам ти дневника, както ти обещах. Добавил съм доста обширни бележки, които можеш да използуваш както искаш. Бях малко отпаднал от удара, но досега нито паметта ми, нито способностите ми да нижа фрази една след друга не изглеждат засегнати. Някои от тези бележки са диктувани, както ще забележиш по детския почерк на Хипия. Плащах й да ми бъде секретарка. За пари тя е готова да извърши всичко. И до днес ми натяква, че не съм натрупал състояние — като приятел на Юлиан това щеше да ми бъде лесно, както сам знаеш. Разбира се, ти забогатя далеч прели Юлиан да стане император. При първото ми посещение във вилата ти в Антиохия останах поразен, когато ти ми каза като нещо съвсем обикновено, че току-що си изпратил един кораб със стоки в Крит. Щастлив е Кимон, че има толкова заможен баща. Уверен съм, че Теодосий ще го направи твой законен наследник.