Гор Видал - Юлиан

Приск:Ето това е съчинението на Юлиан. Ти беше в Антиохия, когато той напусна града на 5 март. Още си спомням как твоите духовити антиохийци скандираха: „Феликс, Юлиан, август“, което означаваше, че след комита Феликс и вуйчо му Юлиан идва редът на августа.

Войската тръгна на изток, премина Ефрат и стигна до Каре. Там Юлиан я раздели на две. Начело на тридесет хиляди души неговият братовчед Прокопий и комит Себастиан тръгнаха за Армения, където щяха да се срещнат с цар Арсацес. След това заедно с арменските спомагателни войски трябваше да завладеят Медия и да се насочат към Ктесифон, за да се присъединят към нас. С останалите тридесет и пет хиляди души Юлиан се запъти на юг по течението на Тигър. Тук той прибягна до хитрост: за да изненада противника, Юлиан се върна към Калиникум на Ефрат и се насочи направо към Ктесифон, персийската столица, която се намира около четиристотин мили на юг. Тази маневра смути Сапор. Но това вече е история на похода. Всички са съгласни, че от времето на Юлий Цезар никой пълководец не е придвижвал войските си така бързо, както Юлиан.

Въпреки че Юлиан нема време да огледа мемоарите си, предполагам, че дори да ги бе прегледал, щеше да ги остави в първоначалния им вид. Не обичаше да поправя съчиненията си. Никога не попълваше празнините, ако можеше да мине и без това. Бих могъл да напиша доста за времето, прекарано в Антиохия, но се въздържам, тъй като ти също беше там и можеш да разчиташ на отличната си памет. Описанието на живота му остана така незавършено, както и самият му живот. Възнамеряваше да напише съчинение за персийския си поход и бележките, които нахвърли през последните няколко месеца, са изключително интересни.

Надявам се, че допълненията, които съм направил тук-таме, не натежават. Винаги съм смятал, че е добре да се осветляват събитията отколкото се може повече гледни точки, тъй като абсолютна човешка истина не съществува. Би трябвало да се чувствуваш поласкан от последните бележки на Юлиан за теб. Той безкрайно се възхищаваше от теб. Не мога да разбера какво е подразбирал под „многоречив“. Ти просто обясняваше нещата изчерпателно. Но Юлиан често беше като дете и вниманието му лесно се разсейваше. Интересно ми е да видя какво ще направиш с тези мемоари.

Между другото какво стана със сина ти Кимон? Направи ли го Юлиан твой законен наследник? Разбира се, чувал съм за неговите успехи като адвокат, но досега не знаех, че е твой син. Пълен си с изненади.

Либаний до Приск

Антиохия, юли 380 г.

От няколко седмици работя върху предговора към Юлиановото съчинение, което, надявам се, ще представи на света това произведение върху съответния исторически фон. Трябва да кажа, че бележките ти бяха извънредно ценни за мен и може би имаха дори решаващо значение. Тази заран, когато преглеждах наново последните страници на това трагично прекъснато съчинение, забелязах едно твое изречение, което ми беше убягнало по-рано. Казваш, че Юлиан се готвел да опише персийския поход. След това добавяш „бележките му през последните няколко месеца бяха изключително интересни“. Има ли още нещо писано от него? Аз бях разбрал, че мемоарите му са единственият останал ръкопис. Пиши ми, горя от нетърпение да започна окончателната редакция.

Вчера се отбих у моя стар приятел владиката Мелеций. Уверен съм, че си го спомняш от времето, когато посети Антиохия. Много се е състарил и грохнал, но умът му е още свеж. Намекнах му, че може би ще напиша нещо за Юлиан, като използувам непубликувани досега документи. Той счита, че това ще бъде грешка. „Теодосий е испанец — каза той, като под това, предполагам, разбираше, че императорът се отличава с несдържаната гневливост, присъща на тази раса. — Едно е да му изпратиш изящния панегирик «Отмъщение за Юлиан», която има по-скоро литературна стойност, отколкото политическа (аз смятах, че съчинението ми е чисто политическо), а съвършено друго е да предизвикаш църквата, особено след като той бе спасен от Христа.“ Никога не мога да разбера кога Мелеций говори сериозно и кога не. На стари години склонността му да иронизира се е така засилила, че човек не трябва да взема думите му буквално.

Мелеций ми съобщи, че очакват императора да се завърне в Константинопол тази есен. Така че ще изчакам дотогава да се срещна с него. Научих също, че злъчният Грегорий — той вече станал владика — настоява да се свика догодина вселенски събор, който вероятно ще се състои в столицата. Говори се, че се домогва да заеме мястото на константинополския митрополит. Няма що, наистина направи блестяща кариера. Но всъщност именно такива хора бързо напредват. Изпращам моите благопожелания на Хипия, разбира се, и на тебе.