Гор Видал - Юлиан

Това им направи впечатление. Акония Паолина ме попита дали всички култове ще бъдат представени в това жреческо съсловие. Отговорих й утвърдително. Ще се почита всеки бог и всяка богиня, познати на народа, независимо от образа му и колкото и да е странно името му, тъй като многообразието е същината на живота. Всички вярваме (дори и галилеяните, въпреки обърканото им учение за троицата), че има един-единствен бог, от когото произлиза всеки живот — божествен или тленен — и към когото всеки живот трябва да се върне. Може да не познаваме този творец, въпреки че неговият външен символ е слънцето. Но чрез посредници — хора или божества — той ни разкрива своите черти, превъплъщенията си, говори ни, подготвя ни за следния етап на пътешествието. „Трудно е да се открие създателят, бащата на битието — казва Сократ, — и когато го открием, не може да не го изобразим.“ И все пак, както мъдро казва Есхил: „Човек търси бога и търсейки го, го намира.“ Това дирене е целият смисъл на философията и на мистичното преживяване. Твърдението, че диренето е спряло преди триста години, когато един млад равин бил умъртвен за измяна, свидетелствува за безбожието на галилеяните. Но според Павел от Тарс, Исус не е бил обикновен равин, нито дори месия: той бил самият единен бог, който възкръснал от мъртвите, за да съди света веднага след възкресението си. Дори се привеждат думите на Исус, който уверявал последователите си, че някои от тях щели да бъдат още живи, когато дойде страшният съд. Но един след друг учениците му умирали, както е естествено, и ние все още чакаме да настъпи предсказаният ден. Междувременно владиците трупат богатства, преследват се взаимно и се радват на живота, а империята отслабва. Подобно на вълци, които се събират на глутници през зимата, варварите обсаждат границите ни и чакат да залинеем от слабост и да паднем. Виждам това така ясно, както виждам ръката си да се движи по страницата (защото не се доверявам за тези редове на секретарите си). Аз съм роден, за да спра колесницата, която се отклонява от слънцето.

Разкрих плановете си на Претекстат. Някои от тях вече са осъществени. Други ще трябва да чакат до завръщането ми от Персия.

Пропадането на елинизма се е дължало до голяма степен на липсата на организация. Рим никога не се е опитвал да наложи някаква вяра на покорените и цивилизовани от него народи. Напротив, винаги е заимствувал от всички. Давана е била еднаква възможност да се изповядват всички религии и дори култът на Изида — след известна съпротива — е бил въведен в Рим. Вследствие на това днес имаме около стотина главни божества и десетина тайнства. Някои обреди са били подкрепяни от държавата, понеже са свързани с гения на Рим. Но никой не се е опитал да обедини в едно почитанието на Зевс Капитолийски, да речем, с почитанието на весталките, които бдят над свещения огън на стария форум. С времето нашите обреди се превърнали — това трябва направо да се признае — в празна формалност, във въодушевяващо възпоминание за вековната традиция на града, в символичен жест към старите богове, които основали Рим и направлявали съдбините му, докато от малко село се превърнал в световна империя. Но винаги са се намирали хора, които да се подиграват и на боговете ни. По времето на ранната република някакъв сенатор веднъж попитал един авгур как може да гадае по вътрешността на птици, без да се разсмее. Аз не съм толкова лекомислен, макар и да признавам, че много от обредите ни са загубили смисъла си през вековете. Има храмове в Рим, където открай време се повтарят заучени наизуст стихове и никой, нито дори жреците, не знае значението им, понеже са на отдавна забравения език на етруските.

Тъй като държавната религия закостенявала и все по се превръщала във външна форма, хората почнали да се увличат в мистериите, повечето от които са от азиатски произход. В Елевзин и в различните пещери на Митра те имали възможност да видят какъв може да бъде този живот, както и да предвкусят следващия. И тъй, религията има три страни: старите обреди, които са преди всичко за умилостивяване на боговете; мистериите, които пречистват душата и ни позволяват да зърнем вечността; и философията, която не само се опитва да определи същността на материалния свят, но се стреми да синтезира (както прекрасно доказва Ямблих) истинската вяра в една пълна, стройна система.

В този добре устроен свят — или поне с перспектива да бъде добре устроен — се явиха галилеяните. Те представят своята вяра за нова, защото почивала на почитанието на един бог; а от Омир до наши дни елинската вяра винаги е била монотеистична. Този единен бог, според най-голямата от сектите им, изпратил сина си (роден от девица, подобно на толкова много други азиатски богове) да проповядва на света, да страда, да възкръсне и да съди човечеството в деня, който е трябвало да озари света преди повече от триста години. Разучих писанията на онези, които са познавали Назарянина — или поне твърдят, че са го познавали, — с вниманието и усърдието, с което би ги разучавал някой владика. Съставени са на лош гръцки, който според мен би трябвало да отблъсне всеки образован човек, а разказът — меко казано — е толкова объркан, че следвайки примера на Порфирий, и аз сам открих шестдесет и четири явни противоречия и нелепости.