Гор Видал - Юлиан

По това време наследих библиотеката на Георгий, безспорно най-добрата в Азия. Особено съм привързан към тази библиотека, тъй като фактически тези книги оформиха възгледите ми. В момента имам при себе си Плотиновите съчинения, които наследих от Георгий. Останалите книги оставих в Константинопол като начало на Юлиановата библиотека.

Едиктът от 4 февруари подействува добре, макар владиците, привърженици на Арий, да се оплакваха, че позволявайки на Атанасиевите им братя да изповядват вярата си, аз съм създал условия да пламнат верски разпри, които неизбежно биха отслабили галилейската организация. Съвършено вярно! Сега ще се изядат едни други. Поисках също така да бъдат върнати всички земи и сгради, които галилеяните са отнели от нас в течение на годините. Давам си сметка, че това ще създаде известни затруднения, но няма друг начин за действие. Готов съм да се справя с всякакви смутове.

На 22 февруари издадох друг едикт, с който запазих само за себе си правото да пътувам на държавни разноски. Владиците, които непрестанно шареха нагоре-надолу из страната, заплашваха да я опропастят.

(Бележка: Да се приложи пълен списък на едиктите ми през годината. Те, разбира се, се пазят в архивите, но добре е и тук да се изброят.) Междувременно искам да се спра само на най-важните събития през шестмесечния ми престой в Константинопол.

Към края на февруари съвсем случайно научих, че Ветий Агорий Претекстат и жена му били в града. Той е водачът на елинистите в Рим, а жена му, Акония Паолина, е посветена във всички тайнства, достъпни за жените, и същевременно е първожрица на Хеката. Много ми се искаше да ги срещна.

Претекстат е дребен, слаб човек, с дълга побеляла коса и изтънчени черти. Акония е малко по-висока от мъжа си, яка и червендалеста като галска жена, въпреки че е потомка на много старо римско семейство. И двамата, особено Акония Паолина, са във възторг от делото, което съм подел:

— В нашия храм на Хеката имаме голям наплив от хора. Наистина забележително! И всичко се дължи на теб. Миналата година едва успявахме да намерим човек, който желае да бъде посветен в тайнствата, а сега… Ето, съобщават ни от Медиоланум, от Александрия, от Атина, отвсякъде, че жените просто се тълпят в нашите храмове. Единствено отстъпваме по брой на новопосветените в тайнствата на Изида. Въпреки че почитам тази богиня (сама съм посветена в някои тайнства), струва ми се, че култът на Хеката привлича по-издигнати жени. Надявам се, че и тук ще можем да издигнем храм на Хеката.

— Ще издигнете, ще издигнете, разбира се — извиках аз възхитен. — Искам всяко божество да бъде представено тук, в столицата.

Лицето на Акония Паолина засия. Претекстат се усмихна тържествено.

— Ежедневно, ежечасно се молим да успееш — рече той бавно.

Около час тримата беседвахме щастливо, изпълнени с чувство за пълно единение, което само посветените в тайнствата могат да изпитат. Бяхме като едно същество. След това се занимахме с работата, която ни чакаше.

— За да победим галилеяните, просто трябва да имаме подобна организация.

Претекстат се съмняваше.

— Често спорехме по това в Рим. И едва напоследък стигнахме до единно мнение. Дълбоко в себе си Рим е против християните. Сенатът безспорно държи на елинизма. — Той замълча и погледна навън през прозореца, като че ли търсеше самия Зевс сред дъждовните облаци, които идваха от морето. — Нали разбираш, Августе, ние не сме единна организация като галилеяните. Имаме много организации. Освен това при нас се идва само доброволно. Нямаме подкрепата на властта.

— Сега я имате.

— Сега да. Но дали не е твърде късно? Освен това ние се обръщаме към отделни лица, поне в тайнствата. Всеки, който бива посветен, изживява откровението сам . В Елевзин душата е сама пред вечността.

— Но съществува и чувството, че всички сме част от едно братство на посветени. Ето ние например. Ти и аз сме братя митраисти.

— Но това не е същото, както да принадлежим към едно открито паство, където поведението ти се направлява от жреци, които се интересуват от имоти и политическа власт не по-малко, отколкото от религия.

— Съгласен съм — казах аз. Посочих книжата пред мен. — Предлагам да се борим срещу тях с техните оръжия. Възнамерявам да създам една вселенска жреческа организация, подчинена на римския върховен жрец. Подобно на галилеяните, ще разделим света на административни единици и всяка област ще има собствена йерархия от жреци, ръководена от един първожрец, който ще ми бъде подчинен.