Дан Симънс - Ужас

Здесь есть возможность читать онлайн «Дан Симънс - Ужас» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2013, ISBN: 2013, Издательство: ИК „Изток-Запад“, Жанр: Историческая проза, Ужасы и Мистика, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Ужас: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Ужас»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Неописуем ужас дебне експедицията, предвождана от сър Джон Франклин из ледените пустини на Арктика.
Според историческите данни през 1845 г. той и подчинените му смелчаци се отправят из смразяващите простори на Полярния кръг в търсене на легендарния Северозападен проход — морски път, съединяващ Атлантическия и Тихия океан… Ала нито един от 128-те души не се завръща.
Странното им изчезване остава загадка и до днес, но сега мистерията е разплетена от въображението на Дан Симънс — чудовищният му талант, доказан с мащабни творби като Хиперион, Олимп и Лешояди, изплита неустоима комбинация от исторически факти и жанрова фантазия сред безкрайните ледове на една от най-негостоприемните за човека територии на планетата.

Ужас — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Ужас», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Сигурно е бил ледът — казва Крозиър, чудейки се защо Ървинг не му е докладвал за предполагаемия вик. — Изстрелът — също. Само ледът.

— Да, капитане. Ледът е, сър.

Никой от двамата не го вярва — изстрелът с мускет или пушка не може да се сбърка с нищо, дори от миля разстояние, а тук, в далечния север, звуците се разнасят свръхестествено далеч и отчетливо — макар че ледените блокове, притискащи все по-плътно „Ужас“, наистина постоянно тътнат, стенат, пукат, тракат, реват и крещят.

Това, което тревожи най-много Крозиър, са виковете, будещи го всяка нощ, когато изпадне за час-два в дълбок сън. Крясъците на леда твърде много му напомнят за мъчителните писъци на майка му в последните дни от живота й… и за приказките на старата му леля за баншита, виещи в нощта и предсказващи смъртта на някого в къщата. И двете неща го бяха лишавали от сън в детството му.

Крозиър бавно се извръща. Миглите му вече са заскрежени, а горната му устна е покрита с коричка от замръзнал дъх и сополи. Мъжете са се научили да държат брадите си добре увити под вълнените шалове и яките на пуловерите, но въпреки това често им се налага да прибягват до ножовете си, за да режат замръзнали кичури коса, залепнали за дрехите. Както повечето офицери, и Крозиър продължава да се бръсне всеки ден, макар че, заради стремежа да се икономисват въглища, „топлата вода“, която му носи неговият стюард, напомня по-скоро за едва разтопен лед и бръсненето се превръща в една доста болезнена процедура.

— Безмълвната дама още ли е на палубата? — пита Крозиър.

— О, да, капитане, тя почти винаги е тук — отговаря Хики, сега вече шепнешком, като че ли има някаква разлика. Дори и Безмълвната да ги чува, тя не разбира техния английски. Но хората вярват — все повече и повече с всеки изминал ден, откакто тварта от ледовете беше започнала да ги преследва — че младата ескимоска е вещица със загадъчни способности. — На левия борд е с лейтенант Ървинг — добавя Хики.

— Лейтенант Ървинг? Неговата вахта би трябвало да е приключила преди час.

— Тъй вярно, сър. Но през последните дни където е Безмълвната дама, там е и лейтенантът, ако разрешите да отбележа. Тя не слиза долу, той също не слиза долу. Тоест докато не стане наложително… никой от нас не може да остане тук, отвън, толкова дълго, колкото тази ве… тази жена.

— Наблюдавайте леда и не си отвличайте мислите от работата си, господин Хики.

Резкият тон на Крозиър кара помощник-калафатника да потрепне отново, но той само отдава чест чрез провлачване на краката и свиване на раменете и пак обръща побелелия си нос към мрака отвъд предната част на кораба.

Крозиър тръгва с широки крачки към поста на левия борд. Когато през миналия месец беше подготвял кораба за зимата — след трите седмици напразни надежди да се измъкнат от леда през август — капитанът бе наредил долната рея на гротмачтата пак да бъде обърната по дължината на кораба, за да се използва като покривна греда. После бяха възстановили шатрата, покриваща по-голямата част от главната палуба, като отново бяха използвали дървените греди, прибрани долу по време на няколкото седмици оптимизъм. Но въпреки че хората работят по няколко часа дневно, като прокопават с лопатите пътеки в снега, еднофутов слой от който е оставен върху палубата с цел топлоизолация, след което изгребват натрошения лед, паднал от платнения покрив, и посипват пътеките с пясък, тук винаги си остава ледена кора и движението на Крозиър по наклонената палуба наподобява по-скоро грациозно плъзгане на кънкобегач, отколкото крачене.

Вахтеният на левия борд, мичман Томи Евънс — Крозиър разпознава най-младия член на екипажа по очевидно изплетената от майка му абсурдна шапка с пискюл, която младият Евънс винаги носи над грамадната си уелска перука — се е отместил на десетина стъпки към кърмата, за да осигури на младия трети лейтенант Ървинг и Безмълвната известно уединение.

При тази гледка на капитан Крозиър му се приисква да срита някого — който и да е — в задника.

Ескимоската изглежда като ниско, закръглено мече в кожената си парка с качулка и кожените си панталони, и почти е обърнала гръб на високия лейтенант. Ала младият трети лейтенант се е приближил плътно до нея край парапета — все още не я докосва, но е много по-близо, отколкото един офицер или джентълмен би си позволил да стои до някоя дама на градинско парти или на разходка с яхта.

— Лейтенант Ървинг.

Крозиър не е имал намерение да влага толкова рязкост в поздрава си, но не се разстройва особено, когато младежът подскача като сръган от нещо остро, почти губи равновесие, сграбчва замразения релинг с лявата си ръка и — както упорито продължава да прави, въпреки че вече е наясно с облекчения устав на корабите сред ледовете — отдава чест с дясната ръка.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Ужас»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Ужас» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Говард Лавкрафт - Ужас Данвича
Говард Лавкрафт
libcat.ru: книга без обложки
Дан Симънс
Дан Симънс - Олимп
Дан Симънс
Дан Симънс - Илион
Дан Симънс
Дан Симънс - Кухият човек
Дан Симънс
Дан Симънс - Куфарът
Дан Симънс
Дан Симънс - Петата купа
Дан Симънс
libcat.ru: книга без обложки
Дана Жанэ
Виктор Музис - Ужасный ужас
Виктор Музис
Отзывы о книге «Ужас»

Обсуждение, отзывы о книге «Ужас» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x